Че АЗ туй кога съм го отричал, че / Политика, Свят / Политика

На 27 юни 1976 г. в 9.00 ч. от летището на Тел-Авив излита пътнически самолет А-300 на френска авиокомпания с 254 пътници на борда. Курсът му е към Париж с междинно кацане в Атина. След излитането група терористи от Народния фронт за освобождение на Палестина превземат самолета. Пилотите получават заповед да насочат самолета към Бенгази (Либия), а след това към Уганда. Властващият там диктатор Иди Амин дава съгласие да приеме самолета в летището Ентебе. След приземяването терористите заявяват, че в замяна на няколкото десетки евреи на борда искат да бъдат освободени 53-има палестинци от ООП, намиращи се в израелски затвори, а също така и израелското правителство да заплати паричен откуп.

Eксцентричният президент на Уганда Иди Амин решава да се възползва от създалата се драматична ситуация, за да укрепи авторитета си пред страните от Третия свят и предоставя на терористите пълна свобода на действие, а територията на летището по негова заповед е отцепена от президентската гвардия.

Израелските власти винаги са се отличавали с непримиримо отношение към тероризма. Незабавно започва подготовка за операция по освобождаването на заложниците. Докато правителството пристъпи към преговорите, разузнавателните служби мълниеносно набавят информация за терористите, заложниците, угандийската армия и летището в Ентебе. Успоредно със същата бързина е създадена специална група, която започва да отработва атаката над самолет в пустинен район, където не би могла да бъде забелязана от нито един спътник на страна "доброжелател", склонна да разкаже това на угандийските власти. Разузнаването сравнително лесно събира данни за летището - отчасти от израелската фирма, която го е строила, отчасти с помощта на снимки от американските спътници.

На 30 юни терористите освобождават всички пътници без евреите и френския екипаж, който отказва да напусне самолета. Така в Ентебе остават 103 заложници. Освободените пътници са изпратени в Париж, където са разпитани от израелски и френски разузнавачи. По този начин са получени ценни допълнителни сведения. Става известно как изглеждат и се държат въоръжените терористи под командването на някой си Вилфрид Бьосе. Пътниците разказали, че летището е обкръжено от угандийски войници, а на грундовите писти стоят няколко изтребителя МиГ-15, 17 и 21 от угандийските ВВС. Заложниците са държани в залата на аерогарата.

Не би могло и дума да става за някакво сътрудничество с Уганда или пък за предупреждение, че Израел се готви да употреби сила срещу терористите. Към едно такова действие домакините биха се отнесли като към агресия. Това се потвърждава и от разказите на освободените пътници за поведението на угандийските войници, чиито симпатии клонели съвсем явно към похитителите, а не към пленниците. По тази причина израелският щаб трябвало да се съобразява с обстоятелството, че появата на щурмовата група ще подтикне угандийските войски да се намесят, а това ще забави хода на операцията и ще повиши вероятността от гибел на заложниците.

Вземайки под внимание всички тези обстоятелства, антикризисният щаб, възглавяван от началник-щаба на армията ген. Мордехай Гур, разработва сценарий с отчитане на възможните усложнения. За командващ операцията е назначен бригаден генерал Дан Шомрон. Той получава под свое командване доброволци от 35-та парашутна бригада, разузнавателната група "Саерет Голан" (разузнавачите на пехотната бригада "Голан"), и специалното подразделение "269" или "Саерет Маткал" (разузнавачите диверсанти на генералния щаб). Към тях са придадени сътрудници на Разузнавателното управление "Мосад" и медицински персонал. Наред с тренировките на щурмовата група се води подготовка на пилотите за полет, приземяване и излитане без външна помощ. Няколко командоси се научават да зареждат самолет с гориво, защото то ще стигне само за полета в едната посока, но не и обратно до Израел. Следователно самолетите трябва да се заредят в Ентебе. Операцията получава кодовото наименование "Джонатан" (Йонатан) - собственото име на командира на щурмовата група полковник Нетаняху.

В първите дни на юли в Африка са прехвърлени две израелски групи. Едната е в състав командосите от група "269" и разузнавачи от Мосад. Те се скриват близо до летището Ентебе. Задачата на разузнавачите е да проверят информацията относно летището и положението там, а тази на командосите - да осигурят охрана на щурмовата група, недопускайки помощ отвън за угандийските войски. Заплахата произлиза от разположения около столицата на Уганда Кампала гарнизон, на около 32 км разстояние, въоръжен с танкове Т-54. Командосите се подготвят да минират пътя и да направят засада по протежението му. Втората група, състояща се от командоси от "Саерет Маткал" прониква тайно в района на летище Найроби, столицата на съседна Кения. В случай че щурмовата група "Нетаняху" не успее да зареди самолетите си с гориво в Ентебе, то ще им стигне само до Найроби. Чакащите ги там в скривалищата си командоси трябва просто да обслужат самолетите със съгласието на кенийското правителство. В противен случай трябвало да превземат летището със сила и да изпълнят задачата.

Освобождаването на 151 от заложниците на 30 юни Иди Амин обявява като свой личен успех в преговорите с терористите, което е пълна лъжа. По същия начин обаче, подхранвайки самолюбието му, израелците дават вид, че му вярват и изцяло разчитат на посредничеството му. Този ход позволява да се отложи крайният срок на ултиматума на терористите и да се завърши подготовката за рискованата операция. На 3 юли в 14.00 ч. израелският кабинет взема окончателно решение за започване на операцията. В 15.00 ч. във въздуха се издига група самолети в състав четири С-130 "Херкулес" и два "Боинг"-707. В "Херкулесите" се намират командосите и автомобилите им, в първия "Боинг" - щабът и свързочният център на операцията. Задачата му е да координира действията на отделните групи. Вторият "Боинг" е с медицински персонал на борда и оборудван като болница, излита 2 часа по-късно.

Авиогрупата прелита над Червено море в пълно радиомълчание, след това се снижава и прелита над Етиопия и Кения (която все пак дава съгласието си за прелитането) ниско над земята. Към полунощ първият транспортен самолет се приземява на летище Ентебе. Преди това израелците разпространяват дезинформация, че към летището се отправя самолет с освободени от израелски затвори палестинци, точно каквото искат и терористите. Това съобщение се оказва достатъчно, за да осигури временно забавяне на реакциите и да отслаби за няколко ценни минути бдителността на похитителите и на угандийските войници. Още в движение от товарната рампа на самолета изкачат джиповете на командосите. От този момент те имат на разположение не повече от 55 минути - времето за пристигане на подкрепленията от Кампала. Зад първия С-130 се приземява следващият, а след него - другите два. Пуснат е в действие и още един трик. От един от самолетите излиза черен мерцедес с виеща сирена, приличащ до най-малките подробности на личната лимузина на Иди Амин. Тази кола е добре позната в цяла Уганда и се очаква видът й да предизвика типичната при появяването на държавния глава паника.

Две групи командоси заемат мълниеносно позиции около пистата, а мерцедесът и два джипа се отправят към главния вход на летището. Там те спират пред угандийски въоръжен пост.

До този момент събитията се развиват със светкавична скорост. При вида на "аминовия" мерцедес часовите, разбира се, се вцепеняват, но се оказват съобразителни: поглеждат следващите лимузината джипове, които изглежда, както се носел слухът, карат палестинци. Бойците от ООП наистина се обличат така. Но как така всички те са въоръжени? Загубвайки в колебание няколко ценни секунди, угандийците хващат оръжията си. От мерцедеса полк. "Йони" и седящият зад волана командос стрелят по тях с пистолети "Берета" със заглушители, но не улучват. Първият часови си плюе на петите, а вторият е прерязан от кратък откос на картечницата ФН МАГ, монтирана на първия джип.

Командосите се втурват на бегом към входа на терминала, откъдето ги обстрелват предупредените от първите изстрели терористи. Въпреки това бойците нахлуват в зданието, крещейки на заложниците в промеждутъците между изстрелите на английски и на иврит: "Израелска армия! Залегнете! Всички долу!"

В рамките на 15 секунди падат убити най-опасните терористи. Двама заложници не реагират на предупредителните викове да залегнат и също загиват под кръстосания огън. През друг вход нахлува втората група командоси. В това време останалите командоси ликвидират угандийските войници. От заплануваните за превземане на сградата на аерогарата 10 минути командосите изразходват само три.

Междувременно по цялата територия на летището се водят ожесточени престрелки с угандийските части, под огъня на които израелците изпълняват задачата си. След приземяването на самолетите, още в самото начало парашутистите изкарват два бронетранспортьора, с които прикриват пътя към Кампала. Една от щурмовите групи превзема с бой кулата за управление на полетите и радиостанцията на летището. Друга с огън от ръчните гранатомети и автоматични оръжия унищожава намиращите се на летището изтребители, които биха да излетят и да свалят израелските самолети. Тези, които щурмуват зданието, проверяват всички помещения и отвеждат заложниците. В хода на операцията загиват всички терористи, които, както се оказва, били повече от седем.

На 40-та минута войниците от бригадата "Голан" приключват с очистването на летището от угандийците и започват евакуацията на заложниците в самолетите. На 53-та минута първият С-130 се издига във въздуха. Минута по-късно, след като разузнавачите вземат отпечатъци от пръстите на убитите терористи излитат и останалите самолети. В последния момент угандийците, опитвайки се да попречат на излитането на последния самолет, изключват всички светлини на пистата. Пилотът въпреки това вдига самолета във въздуха точно в 58-та минута от операцията. Подкрепленията от Кампала така и не пристигат.

Резултатите - освободени са всички заложници, без двамата загинали при атаката на щурмовата група, и още една жена, която в момента на атаката се намира в болницата в Кампала, но по-късно е убита по заповед на разярения Иди Амин. Равносметката - избити са всички терористи, между 20 и 35 угандийски войници, които дават и 100 ранени. Загиват двама израелци - сержант Сурвин и полк. Йонатан Нетаняху. По това време той е най-младият полковник от израелската армия, носител на множество бойни отличия и награди. Убит е в 40-та минута на операцията, когато наблюдавайки действията на бойците си, излиза за малко от зданието на аерогарата. Независимо от очакваните големи загуби ранени са само няколко израелци.

Рейдът на израелските командоси в Ентебе служи за пример на отлично планирана, подготвена и проведена антитерористична операция. Той показва, че такава акция може да бъде изпълнена във всяка точка на света независимо от обстоятелствата и международните договори. Израелското правителство отново доказва, че защитава гражданите си, без да се спира пред каквито и да било препятствия, а бойците от изрелските подразделения със специално назначение за пореден път се увърждават като професионалисти, способни да изпълнят всяка поставена им задача.

Газета "Правда" тогава се скъсвала да пръска слюнки "Да как они посмели!".

Плюс, уникалното на операцията е, че Уганда е била извън обсега на израелските ВВС. Пък те нагло са кацнали с Херкулесите на ТЯХНОТО летище, изпотрепали са терористите, освободили са над 100 заложника почти без жертви - това не са ти руските мърлячи, дето трепят в къщи повече от терористите - и са се върнали живи и здрави назаж.

"После семичасового полета Herkuless достигли Энтеббе, и первый из них приземлился в хвост английского грузового самолета, получившего только что разрешение на посадку. Остальные самолеты садились на неосвещенную полосу.

Как только шасси коснулись посадочной полосы, бойцы головного отряда спрыгнули на землю. Они разместили вдоль полосы резервные огни на тот случай, если угандийцы выключат освещение.

Herkuless остановился в дальнем углу летного поля, и от него отъехали Mercedes и два джипа. В реве моторов английского транспортного самолета тонул шум, издававшийся израильскими десантниками. Три автомобиля с горящими фарами двинулись в направлении старого здания аэропорта.

Примерно в ста шагах от здания дорогу машинам преградили два угандийских солдата. Один из них, наведя на Mercedes винтовку, приказал остановиться. Иони и еще один офицер выстрелили в солдата из пистолетов с глушителями и нейтрализовали его.

Десантники выпрыгнули из машин и побежали к зданию. Одна дверь была закрыта изнутри. Поэтому, вопреки первоначальному плану, весь отряд бросился к другой двери. Бойцы ворвались в зал, где находились заложники. Террорист, охранявший правое крыло зала, открыл огонь и был убит на месте. Еще два террориста в левом крыле, мужчина и женщина-немка, также были убиты. Затем выстрел сразил четвертого угонщика, который стоял в глубине зала.

С того момента, как Иони выстрелил в угандийского солдата, и до ликвидации четырех террористов, охранявших заложников, прошло всего пятнадцать секунд. Хотя десантники с самого начала прокричали заложникам на иврите: “Ложись!”, в зале царило смятение. Шальной пулей был убит один из оставшихся стоять пассажиров.

Выстрелом угандийского солдата с контрольной башни был ранен в шею стоявший у входа Иони. Несмотря на вовремя оказанную помощь, он скончался от раны.

Три других самолета приземлились согласно плану, и десантники уничтожили остальных террористов и отразили атаку угандийских солдат.

Угандийцы не прекращали огня с контрольной башни - их пришлось обстрелять из тяжелого пулемета и гранатометов. Солдаты из бригады “Голани” были заняты эвакуацией заложников, в том числе раненых.

Второй отряд пошел на штурм нового здания и через пятнадцать минут захватил его. Угандийские солдаты бежали. Те, кто сдался в плен, были заперты в одном из помещений. Во время этой атаки угандиец тяжело ранил выстрелом в упор сержанта-десантника Сорина Херску.

Пилот первого самолета попросил Шомрона разрешить ему взлет без дополнительной заправки, поскольку рассчитывал получить горючее в соседней Кении, где в это время уже приземлился самолет, оборудованный под полевой госпиталь. Начальник оперативного отдела и командующий военно-воздушными силами, находившиеся в Herkuless, который продолжал кружить над Энтеббе, дали свое согласие.

Не прошло и часа после начала операции, как первый самолет с освобожденными заложниками на борту вылетел в Найроби, столицу Кении. Понимая, что Кения, возможно, будет вынуждена отказать в помощи Израилю, правительство не стало запрашивать разрешения кенийцев на посадку в Найроби для дозаправки и с целью развертывания полевого госпиталя. Предполагалось, что кенийцы, находившиеся в напряженных отношениях с Угандой, не станут возражать, если аэродром в Найроби будет использован без разрешения. Так оно и вышло. Кенийское правительство даже не потребовало платы за горючее.

Еще через сорок две минуты из Энтеббе вылетел последний самолет, в котором находился Шомрон. Перед этим израильтяне обстреляли из пулемета и подожгли восемь угандийских Mig.

Заложники, в том числе и экипаж французского лайнера, были доставлены в Израиль. Там их ожидала бурная встреча. Но радость была омрачена потерями. В Энтеббе вместе с другими заложниками находилась семидесятитрехлетняя Дора Блох. Ей стало плохо, и ее эвакуировали в больницу в Кампалу. Израильтяне уже завершили свою операцию, когда агенты Иди Амина явились в больницу, вытащили Дору из постели и убили.

На заседании Совета Безопасности Организации Объединенных Наций, где была сделана безуспешная попытка осудить израильтян за операцию в Энтеббе, автор этих строк, бывший тогда представителем Израиля в ООН, сказал:

“Мы обращаемся к Совету Безопасности с простыми словами: мы гордимся тем, что сделали, потому что этим мы показали миру - для маленькой страны, оказавшейся в положении Израиля, в положении, которое теперь досконально известно членам Совета, высшие ценности заключаются в человеческом достоинстве, человеческой жизни и человеческой свободе. Мы гордимся не только тем, что спасли жизнь более чем сотне невинных людей - мужчин, женщин и детей, но и тем, что нашими действиями упрочено право человека на свободу.”
"

"Community, Identity, Stability"
632 A.F. (After Ford)