|
"..................................Господин 249 завърши регистрацията на ника си и ме погледна въпросително.
- А сега какво?
249 се отмести и ме остави пред компютъра LG LM50 CRUH1. Помогнах му да влезе в дир-а и клуб Политика.
- Това е Венко – посочих му една от темите на първа страница. - Той не е от нашите.
- От нашите ли? Какво означава това? - погледът на 249 ставаше все по-
въпросителен.
- Слушай сега на кратко, за да можеш по-бързо да се ориентираш. Във форума
сме се разделили на седерасти и антиседесари. Седерастите обикновено са със сини никове и са привърженици на СДС, Щатите и ненавиждат Русия. От нашите, т.е. антиседесарите почти никой не членува в никаква партия и това вбесява останалите. Защото не сме ограничени от никакви партийни поръчения и други партийни щуротии.
- Кажи ми набързо основните фигури от двата лагера.
- От нашите по-крайни са Ззлоба, Щирлиц, Палача, Биг Еър, аз и...
- А от сините?
- От сините най-слепи са Добрата, Реалиста, Хлебаров, Мими и Лили,
Антикомуниста, Венко...
- Обаче не може да няма умерени и такива с центристки възгледа, нали?
- Да кажем такива са 1984, Демография, Фраер и други, но трябва да знаеш, че
когато гостувах на Венко два дни миналото лято от люти виртуални противници ние с него станахме първи приятели в живота. Искам да ти кажа, че нашите политически различия не влияят на отношенията ни, когато се виждаме.
- Ясно.- отговори кратко 249, протегна се към тефтерите и си записа
нещо. Свърших с прочит на абзаца от писмо на Zzloba до Данаил В. и имах чувството че всичките ми кошмари се стоварват върху ми. Нямах никакво желание да дочета всичко до край и взех произволно друга папка с надпис “Сайтс- Другият” от масичката.
Прехвърлих няколко страници, от които не разбрах почти нищо, докато не видях няколко подчертани текста от 249. Погледът ми се зачета върху уговарянето на среща между Другият и Сайтс. Другият я увещаваше да се видят на една от срещите на Политика, като й обещаваше, ако тя не иска може да не се разбира коя е в действителност. След няколко страници вече си бяха уговорили твърдо среща за пицария Хът. Денят бе същият през септември, в който за първи път бях срещнал Ина.
Прелистих още няколко листа и целият ме изби пот. Имах чувството, че се задушавам и че не ми достига въздух. Оставих папка настрана. Колко бях предупреждавал Ина да внимава със Сайтс, колко й бях казвал, че тя е змия , на която трябва да й се размаже главата, а тя все ми казваше, че и в нея има нещо добро! Разтрих с ръце слепоочията си и се опитах да не мисля за няколко минути. Почувствах на рамото си ръката на 249, която се опитваше да ми даде някаква увереност.
- Погледни сега тук. - 249 взе една друга папка от множеството и ми я подаде. На нея със същият маркер дебело бе написано “Сайтс: Палача + Дзвера”. Не понечих веднага да я разлистя, защото голямото ми любопитство вече не беше толкова голямо. През няколко листа ръката на 249 отново бе подчертавала пасажи и изречения ту писани от Сайтс, ту от Палача.
Фотев ни бе изпратил няколко снимки на Ина, когато изискваше да се плати откупа. На всичките снимки Ина беше само по бикини, с белезници на ръце, които бяха завързани с спускащо се въже от тавана, а другият край на въжето бе през шията и, завързан с възела на палача. Това е специален възел, който се използва от векове при бесенето на хора. По лицето и се стичаха две струйки кръв, вследствие удари по главата и, а цялото и тяло бе в рани. Именно тези снимки бяха останали при мен и аз съзрях в тях един шанс за моя защита, за мое противодействие и за вид застраховка против евентуални физически гадости от страна на Фотев над мен или над член на семейството ми.
Да, тези снимки бяха единствената моя застраховка и трябваше да ги скрия на сигурно място. В къщи не ставаше, при някой роднина също. Снимките трябваха да бъдат пазени от някой мой верен приятел, който да живее далеч от мен и за който трудно някой можеше да се досети, че сме толкова близки.
АВТОР :ЕМИЛ КОНСТАНТИНОВ (АПОЛОН)
|
[