На днешния ден света бе спасен от

Две допълнения:

1. Немските жертви сред цивилното население са силно занижени. Например изпуснати са жертвите от преселването на немското население от Източна Прусия ( бъдеща Западна Полща ), както и от преселването на судецките немци. Изселени са 13 милиона , а се заселват 8 мил ... т.е. 5 милиона са се загубили някъде.

2. През 1944 г. съотношението на загубите на фронта при бойни действия е било 1:6. Шест руски , един немски.

Източник: Dupuy, Genius for War, p 343

От 13,6 милиона убити и безследно изчезнали руски войници през ВСВ, 10 милиона са били избити от войниците на Третия райх. Войници на Райха са били не само германци , но и руснаци , украинци, литовци, поляци, българи, французи, финландци, белгиици, албанци, волжски българи, татари, чехи, хървати, румънци, шведи ....... цяла Европа е воювала срещу червената чума. И е загубила.

България е победена страна в тази война, затова не очаквай от българите да споделят ентусиазма ти.

Източник: Erickson, Road to Berlin , глава IX

PP: На теб да ни кажеш , къде са загинали оставащите 3,6 милиона руски войници ...

е много съмнителен - да знаеш. Всички източници дават приблизително еднакви военни загуби за червената армия и съюзническите войски, воювали срещу нея. Не е възможно да има съотношение 6:1 за 1944, освен ако преди това не е имало обратното съотношение, така, че да се компенсира.
Дори и така да е било - съотношението, което даваш нищо не значи.
За цивилните жертви сред немското население - как се обяснява това занижение? 5 милиона няма начин да изчезнат просто ей така - това ми се струва партенка. Но дори и така да е - пак имаме в пъти повече цивилни жертви на нацистката варварщина.

сме накарани да се биеме срещу нацистите.

ни загуби са от тогава, наистина. Но при цивилните не е така. Имаме около 2500 убити от англо-американски бомбардировки.

[линк]

"Community, Identity, Stability"
632 A.F. (After Ford)

Че си инат като овен ми е ясно. Ако държиш обаче да се покажеш и на умственото ниво на това полезно животно продължавай, намам нищо против.
Въпрос на избор.
Не толкоз заради тебб, а заради принципа ще ти потретя:

Не става въпрос за изключения, става въпрос за расов закон приети и прилаган срещу ВСИЧКИ хора от еврейска народност в България.
Закон приет от българското народно събрание, прилаган от българските власти, закон по който са отнети човешките права на български граждани само заради това че са евреи. Това, че много общественици, църковни деятели, политици или по просто казано почти целия народ не е одобрил закона и е защитил евреите им прави чест, но не отменя престъленията извършени съгласно този закон и наредбите свързани с него. За тези които са го създали, приели и прилагали. А те не са малко.

Я да ти питам тъпако вещ по въпросите на антисемитизма през втората св. война, според теб във Франция /Не окупираната от немците/гонения имало ли е или не? Я да ти видим критерия.

се скатай в дупката си. Манипулацията ти е толкоз елементарна, че прилича на предизборен лозунг съчинен на 6-часово заседание на НКС на Стани Да Седна от "кинжалния" му период.

Абе умник за кави руснаци ми говориш бе? Дзержински е поляк, Сталин и Берия са грузинци, Каганович е евреин, Ягода е латвиец, Чубар/ръководителя на Украйна по времето на глада си е натурален хохол/украинец/ още да продължавам ли?

Баси как вещо заклейми престъпните безсъвестни грузинци, украинци, поляци и евреи! Евалла!

Само че един Пешев не е достатъчен. Позицията му е достойна, но Закона е бил приет и прилаган.
Расов, дискриминационен, антихуманен закон.

Та на въпроса отново имало ли е антисемитизъм в България за периода 1940-1944 или Димитър Пешев и манифестацията на 24-май са го отменили?

А убитите в резултат бомбандировките на английската и американска авация не са ли човешки загуби? А войниците убити от югославските партизани и гръцките андрати? Или те не са "наши" според тебе?

Я виж ко пише тука:

Недалновидната политика на българското правителство, всестранната ни обвързаност с Германия и натискът от нейна страна водят до друга фатална стъпка още през декември 1941 г., когато България обявява война на Англия и САЩ. Надеждата, че войната ще има символичен характер, много скоро помръква. Последвалите събития ни поставят в условията на действителна война. В продължение на три години с различна интензивност англо-американската авиация нанася удари по военни и граждански обекти в страната.

Бомбардирани са 168 населени места в новите граници на България с близо 50 000 разрушителни и запалителни авиобомби. Разрушени са над 12 000 сгради, а жертвите са 1828 убити и над 2300 ранени.

[линк]

Ем си прост, ем се опитваш мнение да даваш!

[линк]
[линк]
[линк]
[линк]

Събери загубите на германските съюзници. Прибави към тях армията от бело-гвардейски отрепки и кавказки откачалки, присъединили се към нацистите. Отчети 2.5 пъти по-високата смъртност сред военнопленниците на нацистите. Отчети, че СССР има загуби в Китай и Манджурия.
Накрая - като получиш някакво съотношение - отчети, че РККА води настъпателни бойни действия от декември 1941.

В отговор на:

---

Абе умник за кави руснаци ми говориш бе? Дзержински е поляк, Сталин и Берия са грузинци, Каганович е евреин, Ягода е латвиец, Чубар/ръководителя на Украйна по времето на глада си е натурален хохол/украинец/ още да продължавам ли?

---

Анджък.

Вината за престъпленията, извършени от СССР, не пада върху руснаците като народ. Няма престъпни народи. Има престъпни идеологии и престъпни системи.

Като КОМУНИЗМА например.



Бог пише право дори когато изкривява редовете

римлянинът правилно ти е поискал да покажеш закона за защита на нацията. франция не ни интересува. дай българския закон иначе излиза , че говориш колкото да не заспиш.

евреи, докато с десетилиетия убиваше по лагерите свои??! Че даже писанието на Анжел Вагенщайн по въпроса поставя антифашистката партизнаска дейност на ПОСЛЕДНО място в списъка си кой би спасил българските евреи!

Ето тука намерих нещо за Закона за защита на нацията. Не знам защо атакистите се умълчаха, но те трябва да знаят пълният текст. Аз не мога да го намеря в електронен вид.

България казва “НЕ !” на Хитлер
Цветан Бакърджиев - 14 Март 2003

Преди 60 години България успя да спаси около 50 000 евреи от сигурна смърт. Друга страна не предприе подобни действия и не събра сили да се опълчи срещу Хитлер.

6 000 000 евреи от цяла Европа са избити в концентрационните лагери на смъртта в годините преди и по времето на Втората световна война. През този период българската еврейска общност успява да нарастне с естествен прираст от около 1 %. Въпреки че България е фактически съюзник на хитлеристка Германия, тя се превръща в единствената държава в Европа, която успя да спаси 50 000 евреи от масово изтребление в газови камери и крематориумни пещи.

България става официален съюзник на Третия райх на 1 март 1941 г. Германските войски влизат в страната, в замяна на което Добруджа е присъединена към територията на България. Борис III, върховният държавен глава на България, е обявен за “Цар Обединител”.

Около 10 месеца по-късно българското правителство обнародва в “Държавен вестник” указ, който остава известен под името “Закон за защита на нацията”. Приетият закон представлява позорно петно за България и е посрещнат с протестна вълна на негодувание от цялата българска общественост. “Законът за защита на нацията” ограничава почти напълно правата на евреите в страната. Съгласно него те не могат да упражняват професии на лекари и учители, за тях се въвежда полицейски час, а собствеността им масово се изземва. Всички евреи в България са задължени да носят жълти значки, които да ги отличават от останалите поданници.

През лятото на 1942 г. в София е създадено Комисарство по еврейските въпроси. Щабът му се намира в непосредствена близост до Народното събрание. В Комисарството работят 120 души - тайни агенти, ръководени от отявления нацист Александър Белев.

На 6 март 1943 г. в град Кюстендил пристига висшият чиновник Велков като специален пратеник от столицата. Той нарежда на местните власти да опразнят от стока всички търговски складове, за да бъдат събрани в тях евреите, живеещи в Кюстендил. Идеята е те да бъдат депортирани в лагер на смъртта в Полша.

Решението за депортиране на всички евреи от Унгария, Дания и България се взема в Берлин през януари 1942 г. Българският министър на външните работи Петър Габровски дава своето съгласие от българска страна за подкрепа на това решение. Александър Белев извършва извършва нещо дори по-ужасно. Искането от германската столица е да бъдат депортирани 12 000 евреи от Тракия и Македония. В договора, предоставен на българското правителство и тайните служби, Белев задрасква цифрата “12 000” и вписва на нейно място “20 000”.


През март 1943 г. “вагоните на смъртта” закарват в концентрационния лагер в Треблинка, Полша 11 343 евреи. Те са избити в газовите камери на лагера. До март 1943 г. Германия успява да избие 4 милиона евреи, превръщайки изтреблението им в истинска индустрия на смъртта. Най-много жертви дават Полша и Русия. Тракийските и македонските евреи са включени в същата програма на нацистка Германия за масово унищожение.

Видните обществени дейци от Кюстендил Петър Михалев, Иван Момчилов, Асен Суючмезов и Владимир Куртев сформират делегация в защита на евреите и заминават за София. Пристигнали в столицата, четиримата си уреждат среща с Димитър Пешев - бивш министър на правосъдието и настоящ заместник-председател на Народното събрание. Пред него те излагат искането си за спиране на депортирането на евреите от Кюстендил. Пешев поставя въпроса пред министъра на вътрешните работи Габровски, който категорично отрича, че съществуват подобни действия. Областният управител на Кюстендил обаче потвърждава по телефона пред Пешев, че му е наредено от българското правителство на 9 март да започне депортирането на всички еврейски жители от града.

Пловдив е вторият град, чиито евреи са включени в програмата на Берлин за депортиране на местните евреи. Пловдивските евреи са изкарани от домовете си насила от местните власти и събрани в едно училище, откъдето се предвижда да бъдат откарани на гарата и подготвени за заминаване към Треблинка. В защита на евреите се обявява пловдивският митрополит Кирил, който незабавно изпраща телеграма до Борис III с молба те да бъдат пощадени. Това забавя програмата по иззвозване на евреите и по този начин спасява живота им.

Междувременно, министър-председателят на България Богдан Филов отказва да приеме кюстендилската делегация. Въпреки това усилията на четиримата защитници на евреите се увенчават с успех. С решение на Борис III заповедта за депортирането на българските евреи е променена и депортацията е отложена. Радостта от новото решение е обща и за българи, и за евреи.

След станалото Пешев изпраща писмо до министър-председателя Филов, в което изисква пълно обяснение поради какви причини не е приел кюстендилската делегация на 9 март. Под писмото му са поставени подписите на 43 народни представители, обявяващи се в подкрепа на българските евреи. Писмото е изтълкувано от висшите управленчески кръгове като форма на бунт срещу държавата и в резултат Димитър Пешев бива отстранен от поста си.

Александър Белев подава оставката си, но няколко седмици по-късно е възстановен на поста си по искане на ръководството на Гестапо. Цар Борис III бива извикан в Германия, за да даде обяснение по отменянето на депортирането на евреите. Обяснението на Борис III е, че евреите в България са му нужни като работна сила за изграждането на пътища, мостове, железопътни линии, административни сгради и др. След завръщането на царя в България наистина започва сформирането на трудови лагери, в които евреите са закарвани да работят. Отношението към тях в лагерите обаче е добро, а принудителният труд е необходим, за да убеди германските шпиони, че заявеното от Борис III пред нацисткото ръководство е истина, а не скалъпено оправдание.

Александър Белев започва изготвянето на нов план за депортиране на всичките 50 000 български евреи от страната в концентрационни лагери в Полша. Замисълът му е чудовищен по мащабност, но за щастие осуетен, благодарение на Лиляна Паница - секретарка и любовница на Белев. По цял ден тя преписва документи за унищожаването на евреи, след което предава информацията на членовете на еврейската общност в София. Така тя успява навреме да съобщи за предстоящо депортиране на 24 май 1943 г. Най-влиятелните евреи в столицата се обръщат за помощ към Димитър Пешев, но загубил политическото си влияние, той вече не може да им помогне.


Останали без всякаква надежда, евреите намират избавление в лицето на Българската православна църква. За да не бъдат депортирани от страната, Софийският митрополит Стефан започва покръстването на стотици евреи. Реакцията на Гарбовски е мигновенна и той издава абсурдната заповед всички български църкви да бъдат затворени. Висшето българско духовенство в цяла България противодейства на това решение и в крайна сметка то е отменено. Подобна яростна съпротива в защита на евреите липсва в останалите европейски държави в годините на Втората световна война.

На 15 август 1943 г. от Берлин пристига телеграма до германския посланник. В нея германското ръководство изсиква да бъде обяснена ситуацията в България. До Гестапо е изпратен обратен отговор, че българската държава няма да депортира своите евреи, защото не разбира значимостта на “еврейския въпрос”. След последвалата визита при Хитлер на 28 август Борис III се завръща в България и не след дълго излиза новината, че той е мъртъв. Официалната версия е, че царят умира от сърдечен удар. Друга версия е, че той е бил отровен от Гестапо, защото не се е съгласил да изпрати българските евреи в “лагерите на смъртта”. След кончината на Борис III всякакви нови опити за депортиране на евреите престават.

На следващата година Германия е принудена да обяви капитулация. През септември 1944 г. войските и се изтеглят от България. Съществуващият “Закон за защита на нацията” е отменен. Димитър Пешев е изправен пред съд, но е оправдан след свидетелски показания на евреи от Кюстендил и Пловдив. Бившият вече министър на външните работи Гарбовски е осъден за тежки военни престъпления. Докато се опитва да напусне страната, Александър Белев е застрелян на една гара от партизанин-евреин. Лиляна Паница е арестувана и изтезавана. По-късно тя е освободена от ареста, но година след това умира на възраст едва 30 години.

Та, на въпроса, коя страна спаси най-много евреи, ВЪПРЕКИ този закон, че не бях любезна да те доизслушам?

Нещата никога не са толкова прости, колкото хората, които ги твърдят.
... -Ибн Фльор

Не е приеман, не е прилаган?

Ама е приеман и прилаган. Ей ти подсказка

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИЯТА /ЗЗН/ Действа до: 27.11. 1944 г. при влизане в сила

ДВ. бр. 16 от 23.01.1941 г. на Наредба – Закон за отменяне на

ЗАПОВЕД №380 ДВ.бр. 11 от 1943 година ограниченията за лицата от небългарски произход

Заповед 379 ДВ. Бр.11 от 1943 г


[линк]

Като КОМУНИЗМА например

Въпрос на мнение.

Мноо льош! И понеже СССР е льош в България според тебе не е имало антисемитизъм и за преследване на евреите изобщо не може да се говори Или е имало антисемитизъм?

От колко кладенчета ще донесеш водица сега да докажеш, че за антисемитизъм в България 1940-1944 не може изобщо да се говори?

Айде напъни се още малко, може и Мао да стигнеш, той китайските евреи избивал ли ги е в лагери?

А срещу третия райх, и разните му там подлоги кои са воювали? Не са ли воювали от целия свят срещу кафявата чума?

Въпроса е ча за да се им строши гръбнака на нацистите НАЙ-ГОЛЯМА заслуга имат съветските хора. За обща полза на цялото човечество!

и успехите се постигат без комунисти на всякаде по света. И за това ще бъда инат.

Ама първо ще трябва да я подготвя бибилиографията. Щото по темата 22.06.1941 има вагони с книги, мемоари и т.н.т.
Личното ми мнение, е че Хитлер е смятал за основен противник на Германия пречещ и към световно господство не СССР, а Англия и съюзника и САЩ.