Brave New World / Политика, Свят / Политика

"Формирането на новия световен ред" не е само "любима тема на борците с юдео-масонството". Това е историософски термин, който разделя традиционните религиозни общества и онзи порядък, който се образува към края на XX век.

По какъв начин днешната демокрация може да мутира в авторитаризъм?

За да запазят своята система от ценности, хората "хуманисти" ще бъдат готови да подкрепят и най-радикалните и и антихуманни мерки на глобалното правителство. Ако смисълът на живота за тях ще се състои в комфорта, какво пък, заради него може да се жертват и деца (като се отстранява чрез аборти заплахата за материалното им благополучие), и старци (умъртвявайки чрез евтаназия онези, общуването с които не доставя радост и удоволствие), и просто чуждоземците (оставяйки в нищета и полугладно съществуване цялото това болшинство обитатели на земята, които не се числят към "златния милиард"). И разбира се, ще се поддържат и "превантивните войни", които уважителният към техните сърца и стомаси "нов световен ред" ще води с онези, които не са съгласни с такова устройство на света.

Според политолога Александър Неклеса, "На манталитета на хората от Новото време е присъща органичната вяра в ролята на икономическия растеж като гарант на човешката свобода. Развитието на личността, нейния статус пряко се съотнасят към икономическия успех. Затова и заплахата над достигнатия стандарт и просперитет се възприема като покушение над отвоювано пространство, като подкопаване на континента на свободата от заобикалящите го тъмни води на архаиката. Ерго, опасността от крах на съществуващите ценности съществува и тя трябва да бъде предотвратена на всяка цена. От този момент либерализмът започва да претъпява забележителни метаморфози и, пускайки на свобода потенциите си за радикалност, той започва да губи онази толкова уж присъща му толерантност… Възрожденско-просветителската версия на хуманизма си е оставала разцъфнало дръвче, докато се е развивала в определен контекст. И едва сега, на прага на този пределно секуларен постхристиянски свят, неговите (на хуманизма) далечни хоризонти се откриват по най-парадоксален начин: хуманизмът започва да се проявява като антихуманен мироглед"

Глобалното управление изисква най-високи управленски технологии и предполага съществуването на много добре развит управленски апарат. Именно западната цивилизация е разработила технологията на глобалната и всепроникваща власт. Нито една от бившите "световни" империи не е притежавала апарат за принуда и управление дотолкова мощен, че действително да контролира живота на своите провинции и граждани. В най-добрия случай тези империи са се ограничавали в контрола над живота на местните елити. Но за обикновения човек почти е нямало разлика в коя именно столица отиват неговите данъци.

В съвременното западно общество съществуват такива техники за управление, които позволяват на властите да имат практически пълна информация за всички аспекти от живота на гражданина, както и да привеждат в изпълнение разпореждането на върховната власт в много кратки срокове. Ако пътищата са лоши, а средствата за комуникация – бавни, столицата не може да контролира живота на провинцията, а още по-малко живота на отделния гражданин, до най-малките подробности. Да не забравяме също, че числеността на чиновническия апарат тогава е била относително ниска.

Днес средствата за контрол и начините за получаване на информация за човешкия живот са много ефикасни и с всяко поколение човекът, неговият дом и даже душата му стават все по-прозрачни.

Нека да погледнем първо материалната страна на човешкия живот. Авторитарният строй се различава от тоталитарния именно по това, че контролира "социалното тяло" на човека, без да претендира за власт над душата му. Доходите на човека, неговото материално положение, стоките, които той произвежда и употребява – всичко се намира под контрола и влиянието на авторитарното общество. Още повече, че "обществото на потреблението" хората се отнасят крайно сериозно именно към материалната основа на живота си. Развитието на икономиката през последните сто години доведе до пълна икономическа зависимост на човека от държавата. Първата крачка по този път беше унищожаването на селското "натурално стопанство" и създаването на регионалните пазари. Човекът, който не е включен в активни търговски отношения с града, вече не е в състояние да изхрани семейството си. Следващата крачка е създаването на национални пазари. Градът или областта, които не участват в общонационалната кооперация, се разоряват и рано или късно губят както икономическата, така и политическата си самостоятелност. И накрая, през 20-ти век се създава системата на световната икономика и сега вече цяла страна, ако откаже да играе по правилата на световния пазар, не би могла да запази своята независимост.

От гледна точка на икономическата ефективност, това е една изключително ефикасна система. Но тя води до едно следствие, което може да се окаже съдбовно за края на историята – човекът губи навиците си за самостоятелен живот. Степента на неговата зависимост от външния свят не е намаляла, а многократно е нараснала. Днес той е зависим не само от времето и стихиите, но и от доставките на бензин и газ, на горива и енергия, а напоследък – и от информационния поток. Спирането на една от артериите, които захранват дома, града, областта или страната, води до измирането на техните обитатели даже и при такива природни условия, които биха обогатили традиционните стопанства.

Изтриването на национално-държавните граници става по един особен начин. Държавите се лишават от своята суверенност. Но кой приема властта от тях? Международните управленски структури, които нямат свое Отечество, но които имат финансови и политически интереси по целия свят. Трудно е да не забележим, че този процес поразително съответства на интересите преди всичко на еврейската диаспора. Народът, разпръснат по целия свят, е заинтересован държавните граници и митници да не го разделят на островчета, които трудно биха общували помежду си. Народът, който не е събран в собствената си страна, за разлика от всички останали, нищо не губи при ликвидирането на самостоятелността на националните правителства. Народът, от векове контролиращ значителна част от световните финансови потоци, е най-склонен да приветства прехода на властта от политическите към финансовите центрове. Народ, който навсякъде е малцинство, не би възразил против мутацията на демократичните структури в криптократични. Нали ако демокрацията е пряка, осъществявана на принципа "един човек – един глас", ако представителството във властта е демократично-пропорционално, евреите нямат шансове за контрол в страната, в която живеят. Но ако в инстанциите, където се вземат решенията, гласуването става по друг принцип, "един долар (една акция) – един глас", ситуацията става крайно благоприятна именно за еврейството.

Съвременната глобална архитектура явно се строи по други мерки, а не според демокрацията. Така и си остана примамлив мираж представата за универсалния парламент на хора, притежаващи еднакво право на глас. Напротив, в момента става определено смаляване и упадък на авторитета и влиянието на широките политически форуми, като паралелно с това се засилват по-тесните елитарни общества. Тежестта на ООН намалява и много от нейните прерогативи преминават към съвещанията на "голямата седморка". А на европейския континент представителната в регионален мащаб и придържащата се към принципа за равноправие на своите членове Организация за безопасност и сътрудничество в Европа явно се изтиква от реалната политика от много по-затворените структури на НАТО. Става преразпределяне на властническите пълномощия от политически структури към икономически силови центрове (като МВФ и Световната банка). Тук корозията на демократичните институции се проявява вече много по-отчетливо. Демокрацията като власт на народа отстъпва място на нова форма на управление – неодемокрацията като власт на парите, чието проявление виждаме в обичайния за тези организации начин за вземане на решения на принципа "един долар – един глас".

На тази основа в света, под прикритието на демократичната фразеология се очертава контура на международния олигархичен режим, който предпочита да действа от позиция на силата. "Родилните петна" на този световен ред личат в североцентричната структура на социалния космос и йерархичността на неговата конструкция, в очевидната разлика между възможностите на Севера и Юга да защитят своите собствени възгледи за реалността, своето разбиране за същността на стоящите пред тях проблеми. Става въпрос именно за неравноправно влияние върху обществената перспектива и върху решенията, които взема международната общност.

И така, финансовите центрове поставят себе си на мястото на институтите на пряката демокрация. Интересно е обаче, че при цялата глобалност на тази политика, творците на бъдещата цивилизация могат да мислят напълно конкретно. При целия геополитически размах на своята дейност, новият световен ред не изпуска от своето полезрение живота на най-обикновените поданици. В съвременното общество се създават механизми, които ще позволят животът на човека да стане по-прозрачен от всякога. Става въпрос за "електронните пари" и "електронната търговия". При електронната търговия и най-малката покупка може лесно да бъде контролирана. В обществото на потреблението покупката и продажбата са най-важната част от човешкия живот. И електронните пари ще направят този живот напълно прозрачен.

При електронните пари тайни вече няма да има, защото в компютърната памет на банката ясно ще се отбелязва къде именно си похарчил парите си, колко, за какво и т. н. Това означава, че ако държавата иска, може, чрез банката, където постъпва информацията за електронните покупки, да узнае къде човек е пътувал, къде е бил, какво е купувал и най-главното, какви книги чете. Защото по вида книги, които чета, не е трудно да се определят моите възгледи. Ами ако отново в държавата се появят ясно изразени идеологически приоритети? Ако държавата отново стане тоталитарна, изискваща гражданско единомислие?

Ето още една черта, която решително отличава обществото на "новия век" от традиционните общества. Информационната цивилизация прави възможно активното формиране на светогледа на хората. Не случайно "културната революция" е една от първите масови акции на всеки тоталитарен режим. Всички трябва да бъдат ограмотени, за да четат правителствените вестници и мозъците им да бъдат промити. "Културпросветата" поставя за своя цел не приобщаването на хората към "класиката на световната култура", а създаване на навици за потребление на агитпропската продукция. Тоест, в крайна сметка, нейната цел е още повече да отдалечи човека именно от тази класика и, откъсвайки го от нормалното течение на живота и традиционната ценностна система, да го потопи в света на червените цитати.

Чрез "културните революции" на 20-ти век (репетициите за тях бяха проведени в Германия и Франция по време на кампаниите по "културкампф" и "секуларизация") в света дойде нов обществен строй.
Историята до този момент познава авторитарни режими, които контролират външната, икономическо-политическия живот на своите граждани, но в областта на убежденията изискващи само външни знаци на лоялност. Светът на вестниците и "културпросветата", светът на радиото и масовите партии даде възможност да се създаде тоталитарно общество от нов тип. Това общество вече изисква реално единомислие.

Гласът на избирателя зависи от мнението на средствата за масова информация. А от кого зависят самите СМИ? Ръководителите на телевизиите и редакторите на вестниците все пак не се избират от населението. "Телевизионният зрител гласува с бутона на дистанционното управление, с което сменя каналите"? Но той много рядко провежда това "гласуване", воден от политически или нравствени мотиви; като цяло той търси нещо "по-интересно" или "по-жестоко". Така че определено ниво на първоначални инвестиции на пари и професионализъм позволяват да се създаде телевизионен канал с такъв мироглед, който в чистия си вид не би бил приет от болшинството зрители, но те постепенно да могат да бъдат приучени към новото за тях мислене.

Почти стихийният процес на секуларизация, който тече в западното общество от столетия насам, активно се ускорява от информационните елити на 20-ти век. Още в пред-телевизионната епоха Честъртън отбелязва, че "никога досега не е било определени хора да означават толкова много, а всички останали да не значат нищо.

The Age of Innocence is fading...