Re: Езикът, недорасляко, е изразно средство. / Политика, Свят / Политика

Въпроса опира до народопсихология.

Има хора със средни възможности и когато тези хора видят, че такъв като тях се издига (Костов, който е бил един жалък преподавател по измислената политическа икономия на социализма на държавна заплата), те като крещят край него получават едно удовлетворение. Костов е един обикновен човечец със соц. биографийка и със средни възможности. Но стана премиер. Хората, които го величият са като него - обикновени соц. граждани по времето на Живков, но с големи амбиции и сега виждат как един, който принципно не се различава от тях е по върховете. И някак си е те самите се чувстват там.

Загледай се в поведението и приказките на хората от ДСБ - Методиев (той беше в Демократическата партия, а сега е вече при Костов) от Силистра, Малинов от Дупница, Михайлов от Добрич, Катя Михайлова от Пазарджик. Ще добавя Явор Дачков от Габровско и т.н. Тези хорица до 1989 г. дори не са и гъквали срещу комунизма. Най-много вечерно време на чаша ракия да са разправяли вицове за Владко и неговия татко пред роднини. Ходили са тук и там на работа, вземали са заплата, гледали са да вземат карта за море, да си купят кило банани за Нова година, да намерят връзки за един телевизор и т.н. Все дребни нещо от социалистическия животец. Пропуснах - тези, които са дошли да следват в София са гледали и да се оженят за жител на София заради жителството.
Но пада Живков и те излизат вече на предна линия. Почват да говорят за демокрация, за декомунизация и т.н. И разбира се - започват да си трият разни неща от биографиите.

Загледай се в биографиите на демократите - доста са скромни до 1989 г., а след това стават доста обемисти !

Общо взето става въпрос за големи амбиции на средни, дори и посредствени хорица най-вече от селата.
Пък и култа към личността не е нещо чуждо на България - имало е култ към разни комунистически босове и по-късно той се трансформира в култ към демократичен вожд.