|
Последните дни са особено интересни за всеки който има усет към парадоксите на историята.
А наличието на парадокси говори за невярна обяснителна система на реалността.
Съзнанието на съвременния българин е просмукано от гнила републиканска пропаганда, съгласно която репубиката била най-хубавото и модерно устройство, а монархията била реторградна, антидемократична и т.н. На това отгоре Кобургите били виновни за националните ни катастрофи.
Истината е съвсем друга за всеки, който има макар и малко зачатък на независимо мислене.
Ето някои интересни наблюдения.
1. Поредната партия, която не знаят как да определят – като фашистка, нацистка, ултрадясна или ултралява всъщност си е ултрарепубликанска. Става дума за Атака, предвождана от специалиста по изобличаване на световните масонски заговори. Същият разбира се се мъчи и успява макар и пародийно да играе ролята на националреволюционер от края на турското владичество и кумирите са му Левски, Ботев и априлските националреволюционери. До тук нищо лошо. Проблемът само е, че тайните български революционни организации са по масонски тертип, използват масонски символики и много от членовете и особено от ръководителите им са членували в масонски ложи.
Нищо чудно, че прекланящите се пред масонската френска революция националреволюционери успяха само в едно: да съсипят етническата цялост на България и да вкарат в българските дела чужди свръхсили. Крайният резултат е, че Екзархийска България бе разпартачосана на 5 части, от които само две са се обединили, две са загубени завинаги, а едната е отродена (Македония).
Това е първата ни и най-голяма национална катастрофа, която не само че не се осъзнава, ами се възхваля като връх на национално-освободителното движение, а девизът на Левски за Чиста и Свята Република е скоропоговорка в устата на днешните политици.
Ако някой следва да е благодарен на априлци, то това са представителите на династията на Кобургите, и ако някой най-последователно се е мъчил да поправи резултатите от тая непростима национална катастрофа, то това са пак те.
Парадоксът е, че вината за неуспеха (или по точно за непълния успех) на Кобургите да обединят разбитата от националреволюционерите България не се вменява на тия дето докараха катастрофата – масонизираните априлци, ами се прехвърля на тия дето продължиха най-ревностно делото за обединение на Отечеството – Кобургите. Обрaтно най-страстните отродници и свирепи врагове на БГ държвност са били нашенските републиканци.
Големият специалист по масонските работи Волен Сидеров, обаче не ги грее някои работи и е напълно неадекватен. Парадоксално, той е заимствал за музикален съпровод фанфарите на Бранник, които са били лоялни към короната, докато той е точно наобратното.
2. Един от големите политически грехове, приписвани от републиканста пропаганда на Цар Борис Обединител е, че бил премахнал партийната система и бил направил правителство от експерти, с което обезличил плодотворния политически партиен живот (разбирайте безконечни партийни ежби до пълното съсипване на България). Истината е, че това е едно много успешно решение срещу подивялата тогава БГ политическа класа и неслучайно България се развива перфектно по това време.
Какво виждаме сега?
Изпълненият с републиканска ненавист срещу Царя български политик Иван Костов ден през ден предлага не друго, а правителство от експерти. Проблемът му обаче е че нямало надполитическа фигура. Иначе монархията, която по дефиниция се основава на надпартийната фигура на монарха е много, много лоша (щото наш Иван не е цар, ами неуспял партиен БКП член – то сляпото като прогледне, очите че ти извади).
Ами какво пречи тогава Симеон да оглави едно програмно или експертно правителство? Нали 4 години го облайваха, че не се държал като партиен лидер (считай махленски партизанин), ами се държал като цар – т.е. надпартийно.
Значи такъв баш републиканец като Костов признава като най-удачен модела на експерното правителство във време на партизанска деградация, но само ако не е оглавявано от надпартийна личност като Царя, въпреки, че точно тя най-много липсва и въпреки, че именно Царят бе обвиняван, че е не бил партиен.
Смях в залата!
Сега комедията няма да е пълна, ако в играта не намесят и други републикански политици. Бизнесът в БГ на глас признава, че най-благоприятните години за него са били по времето на Царя и управлението на НДСВ, щото не било опартизанено като това на сините и червените.
Ще речете, че бизнесът предлага Царят да е отново премиер? Ами. Нищо подобно. Те да не би да са с независима мисъл. И тяхните мозъци са промити до крайност. За независима инеутрална личност се предлага Мозер, дъщерята на Гемето, един от най-свирепите и гнусни врагове на БГ корона, агент на три чужди разузнавания, дребен шпионин и антидържавен изменник. Тоя дето умря псувайки Цар Борис, че бил премахнал партийната система в Царството ( в същност премахната от друг един републикански масонизиран тип и професионален антидържавен заговорник – Кимон Георгиев). Та значи царемразката баба Мозер, лидер на баш-републиканска БСНС партия, ще игае ролята на надпартийна републиканска царица. Де го национал-изменника баща й да я види кoлко ще е хубава да получи мандат за съставяне на правителство от експерти, против който баща й толкоз се е борил.
Смях в залата!
3. Съгласно републиканската митологема, президентът е по-прогресивна форма на държавен глава, защото се избирал демократично, докато Монархът бил неизбираем и наследствен (о ужас!).
И какво виждаме?
Виждаме, че президентът Първанов е главният архитект на една напълно порочна система, изразяваща се в следното. Понеже е на изборна длъжност, Първанов гледа да прави мили очи на тия парийни лидери, които имат твърд и дисциплиниран електоракт, който по свирката от партийните централи демократично да го подкрепи за втори мандат. Доган е идеален такъв лидер. Сега това, че партията му е етническа и противоконституционна, че е обграден с обръч от фирми и купува романизирани цигански гласове ан гро по евтината тарифа няма значение.
Милите ни републиканци Доган, Първанов и Станишев, кланящи се на интернационалреволюционера Левски твърдо са решили да заздравят демократичните устои на чистатa и святата република като за целта БСП, наследницата на тия дето със съветска помощ избиха националния елит на Царство България, е сключила очевидно стратегическо споразумение с Ахмед Доган.
Това стратегическо споразумение се изразява в следното. Турците и циганите в БГ под командатa на Доган подкрепят пак Първанов за президент, а в замяна Първанов убеждава Станишев и БСП, че следва да вървят в пакет с ДПС и Доган и да изхвърлят Царя от властта окончателно, щото е заплаха за републиканския рай у нас и най-вече за клишираната чиста и свята република на Левски (Бог да го прости за изречените глупости). Също така се предполага, че Доган ще продължи да спира приватизацията, защото има нужда тютюневaта промишленост да е държавна, неефективна, да си държи хората полугладни и зависими от неговата светла персона.
Тъй като Доган има обръч от фирми някои от които опрощават на циганите тока, то той купува демократично все повече цигански гласове. И тъй като българите в мнозинството си са републиканизирани шилета си блеят на воля и си плащат сметките. Циганите пък не плащат, раждат повече деца и все повече обичат Доган, за когото и ще глсуват все повече и повече, с което Българския републикански етнически модел ще цъфне и върже. Т.е. все повече и повече "българските" президнти ще се съобразяват с тоя дето контролира циганския вот и ще му правят мили очи.
Т.е. перфектната републиканска президентска институция ще е все по-зависима от най-калпавите избиратели и ще става все по демагогска.
Това ще провокира реакция на други републикански психопати от типа на Волен, койо пък ще решава въпроса радикално.
И какво ще постигне тоя бутафортен националист? Ами това, което постигнаха и априлските герои. Ще привече вниманието на света над републиканските ни дивотии, ще ни нагроцат, че сме расисти, нацисти, нетолератни и т.н., ще сме под специално наблюдение на всевъзможни идиoтски организации за “човешки” права, които пък ще направят и невъзможното политическите институции у нас да прегарантират правата на цигани и турци, с което ролята на пазителя на етническия мир – Доган ще нарастне, всеки президент ще му целува краката ми какво ли не и т.н. до пълна ескалация на републиканската дивотия.
И това ако не е престъпна антинационална система – здраве му кажи.
При това особено прогресивна!
Погледнете Сизиф!
Той никога не губи надежда!
|
