Егати и обидата / Политика, Свят / Политика

Психиатри и журналисти - ЧастI

29/6/2005 13:06

В изборната нощ едно момче се опита да стане герой за мъничко. Да получи и той своята троха от славата - като попита Волен Сидеров откога не е ходил на психиатър. Повечето от останалите кандидати за слава решиха, че това е върхът на нашия занаят, и докато се веселяха, Волен си тръгна. Той е опитен журналист и с лекота постигна своето. Нищо, че 70-годишното българско радио (както се изрази онова момче) може би си мисли,че трябва да е доволно. Само че в случая 70-годишното радио изобщо няма от какво да е доволно.
(Едно друго пиле от 45-годишната пък телевизия зададе преди време на царя - въпроса колко е часът? Тоест ти с целият ли си, ти в час ли си? Царят беше изумен най-малкото заради това, че вече си беше взел половината парламент, без да говорим за имотите, а пък пилето изобщо не се сещаше, че може би това е да си в час, а не нещо друго.)

Не виждам причини да е доволна и днешната тъй наречена журналистика, в която се подвизават всякакви пилета - преди да се оженят за някакви чужденци, да отворят пицария, да забременеят, да ги купят за PR прислужници (точно тия, срещу които до вчера пилето е писало) и каквото друго се сетите. От дълги вече години няма толкова лесно поприще като журналистиката. Тази дама е достъпна за всеки. Толкова удобна, че просто не е за вярване. И най-удобна, разбира се, е за политиците. Какво по-удобно за един политик, когато го попиташ дали не е бил при психиатър, вместо да го питаш за всичко останало.
Или онзи въпрос към Волен Сидеров: защо говорел срещу царя, пък се натискал да води негова листа през 2001 г.? Но нали в същата изборна нощ видяхме немалко политици, които като глухарчета прелитат от място на място до степен, че хората, които ги наблюдават, получават световъртеж. Но на това прелитане пилетата му казват „коалиране", „алианс" и пр. И никой няма желание да попита съответното глухарче, откога не е било на психиатър (психиатър за глухарчета) една дума - още един удобен за Волен въпрос. Той, разбира се, беше изчислил реакциите на публиката си и постигна 100% целта си. (Пилетата дори не си дават сметка, че той има цели. Някой идиот име съобщил, че е фашист, и те са клъвнали. Това е неоценима услуга за Волен. Понеже целите му са други.)

Но да се върнем към пилчарника. Сериозните хора от птицекомбината, доколкото ги има, знаят какво излиза от конвейера им. Но си траят. Защото трябва да кажат, че журналистическият занаят до голяма степен е профукан. Трябва да кажат и каква е собствената им вина за това. Естествено те ще отместят въпроса към издателите (собствениците) пазара (политиците)... И, разбира се, ще излъжат.

Преди да продължим, да уточня нещо. Нямам засега никакво отношение към Волен Сидеров и неговата „Атака" - нито добро, нито лошо. Просто защото не ги познавам. А пилетата не правят нищо, за да ги опозная. Дори Волен да беше отговорил на въпроса за психиатъра (да си беше „признал"), това нищо не означава. Понеже е известно колко по-необичайни неща са съпровождали кариерата на някои от най-известните политици. Така че отношението ми към политика Волен засега е 0. Факт е обаче, че той с лекота постига медийните си цели, без дори да се изпоти, както се е случвало в студиото на „Всяка неделя", където той обичайно е бил блестящ събеседник. Но когато например смаза във „Всяка неделя" една от тъй наречените „ромски правозащитнички" (каквото и да означава това), и то пред многократно по-голяма аудитория от тази на изборната нощ, никой не се подразни. Напротив - получи масовата подкрепа на зрителите. Тогава някои хора трябваше да се сетят, че нещо се случва, че нещо предстои, че за нещо закъсняваме - както е винаги в българската съдба.
Някое пиле може да опита несръчно да се пошегува - че Волен ще поиска линч, ограничения и срещу арменците, където се числи и моята скромна милост. Възможно, но малко вероятно. И не само защото (примерно) аз правих със собствени средства паметника на Яворов (а държавата го откриваше). Циганите пък два пъти го крадоха. (Сега го направихме така, че трябва с топ да го разбиват - стига, разбира се, да не откраднат някой топ.) Искам да кажа, че един хубав въпрос към Волен е (ако някое пиле се сети) кога циганите ще започнат да правят паметници на българските герои, защо да го правят, възможно ли е това изобщо и пр.

Друго пиле зададе въпроса как Волен ще постигне целите си, след като има само 21 депутати в парламента. В комбината професорите трябва да свикат спешно заседание на факултетския съвет и да видят дали нямат нужда и там от психиатър. Ето защо в момента в българския парламент нито една от седемте партии нищо не може да направи сама. Но нито едно пиле не зададе този въпрос на останалите 6. Вярно е, че Волен с известни затруднения ще открие някой концлагер за господа циганите (както твърдят, че е казвал, или нещо подобно). Но с многократно по-големи затруднения повечето от останалите 6 партии ще изпълнят обещаното през последните два месеца.

И нито едно пиленце не се сети да пита например царя нещо съвсем просто. Дали цифрата 800 дни има връзка с цифрата 19%. Но за да зададеш такъв всъщност фасулски въпрос, някой трябва да те е научил кое е всъщност според нашия занаят истинската лъжа...
Сега едно малко упражнение. Ето какво би трябвало да попитат Волен в изборната нощ - тогава, когато политиците са уморени, спи им се, възбудени са, уплашени, огорчени, не могат да повярват какво им се е случило и пр. - и е по-вероятно да изтърсят някоя истина.
Въпроси към Волен, подходящи за изборната нощ:
• Твърди се от някои (умници), че вие откъснахте десетина процента от БСП - това означава ли, че само електоратът на социалистите ненавижда циганите?
• Какви ще бъдат пределите на тази омраза?
• Циганите мразят ли българите, или просто ги презират?
• Как ще се справите с циганския проблем? Как? Как? Как? (Пилето може да задава този въпрос 11 пъти, ще бъде полезно и за него.)
• Независимо от колективните клетви възможно ли е някоя партия (от много зор) да поиска да я подкрепите?
• Колко струвате?
• Понеже БСП не желае да има нищо общо с вас, ако поискате да бъде потърсена отговорност от някои приватизационни далавераджии, ще ви подкрепи ли?
• Защо сте против НАТО? (прост въпрос)
• Защо сте против войната в Ирак? (прост въпрос)
• Защо сте против евреите, ако изобщо е вярно? (прост въпрос)
• В кои случаи ще подкрепите някоя от останалите партии, например БСП?
И прочие...

Възможни са две хипотези.
Волен отговаря на някои от тези въпроси.
Тогава всички пилета от всички страни (съединявайте се) го питат - Защо? Защо? Как? Кога? Нима? Как така? И прочие.
Волен се изпотява, обърква (по-малко вероятно), казва важни за него неща (пилетата поначало трябва да знаят, че няма критерий за глупаво в политиката), всички са доволни и отиват да си легнат.
По-вероятната хипотеза - Волен напуска пресконференцията (тъй като във всяко положение все печели). И отива да управлява от утре в парламента.

А пилето си отива в боксониерата в „Люлин" и сънува какъв страшен въпрос ще забие на Буш (примерно) - кога за последно си ходил на психиатър? (Примерно.)
Има и едно утешение в тази история с психиатър и комбинат. Тя е, че пилетата имат все пак шанс да се научат да задават въпроси. Докато онези, които винаги и при всякакви обстоятелства са готови с отговорите, са капо. Но пак започнаха да продават обясненията си, които не знам защо наричат политология. Захарният им памук, разбира се, е много удобен за политиците. Но той си е чиста отрова.
В продължение на повече от две години резултатът (на „Атака") беше ясен. Когато бай Иван Методиев панически търсеше пистолет, защото не можеше да се прибере в родното си монтанско село от циганите; когато циганската борса за деца в Камено беше известна и до Италия; когато циганите от Филиповци превръщаха дадените им от държавата мезонети в клозети; когато пак там циганите разгромиха българската бакалница, от където отгоре на всичко пазаруваха на вересия; когато достолепен български полковник от запаса се принуди да убие при самоотбрана циганче и е на път да прекара старините си в затвора; когато самоковските цигани пребиваха горските стражари, които се опитваха да спрат мащабния им бизнес; когато български полицаи изглеждаха като парцалени кукли след циганския побой в село Славянци; и т. н. (Все истории от „Всяка неделя", извинявам се.)

Засега все още само малка част от свидетелите на тези истории пожелаха да бъдат чути (да гласуват). Но трябва да се има предвид, че потърпевшите са много повече. Много повече. И те ли са за психиатър? (Този въпрос не е правилен, понеже отговорът е ясен.)

Кеворк Кеворкян
в-к “Труд”, 29 юни 2005г.

http://www.dnesplus.com/publication.asp?pubid=91967