Че ако не беше така, щеше ли да е задължително? / Политика, Свят / Политика

Пействам ти един постинг от клуба финанси:
Разпределна доходност за 2003 г.
УПФ Доверие - 10,28%
ППФ ЦКБ Сила - 11,46%
УПФ Лукойл Гарант - 14,17%
УПФ Алианц - 10,44%
Въпреки правилата, фондовете са поемали доста по-голям риск, тъй като разрешените класове активи (ДЦК, корпоративни облигации, акции на публични дружества) нямат постигната такава доходност за 2003 г. Отправна точка при оценката на риска е разбирането за доходността при безрискови инвестиции, а такива са например едногодишни ДЦК, т.е. доходност 4-5%. Всеки допълнителен процент доходност е свързан с поемане на допълнителен риск, който трябва да се вписва в обявените инвестиционни цели и да бъде много добре обоснован. Обяснение обаче как са постигнати двуцифрените резултати не е предоставил нито един фонд.
А сега и на втория ти въпрос:
В България нормативно регулираната горна граница за разходите за управление е 6-7% от активите в зависимост от вида на фонда. За сравнение в САЩ не се препоръчва да се инвестира във фондове с административни разходи, по-високи от 1%; в офшорните зони, разходите са 2-3%. Като правило декларираните разходи на българските пенсионноосигурителни фондове са малко по-ниски от разрешения максимум. При сравнението на тези разходи със споменатата доходност на безрисковите инвестиции (4-5%) става ясно, че без да поемат риск, вложителите не могат даже да платят цената за управление на техните средства. Ако прибавим и средногодишната инфлация от 4-5%, за да не се топят средствата предвидени за пенсии, е необходима двуцифрена доходност, а това вече значи по-висок риск на инвестициониия портфейл, който не съответства на провъзгласените цели на фондовете.
Какъв е извода:
При евентуални неблагоприятни пазарни условия възможните загуби за осигурените граждани могат да бъдат съществени, но даже и без пазарни шокове в този си вид пенсионноосигурителната система не обещава добро бъдеще за бъдещите пенсионери.