Няма бе, няма. Не се плашете. Достатъчно поети си имаме в клуба.

Но напоследък отвсякъде заваляха поетични текстове. Кои отлични, кои - не съвсем, а някои хептен за боклука. Та да се намеся и аз.

Ето нещо изключително сладуранско:


В сернист арсеник, в смрадна лой, в селитра,
в жълт аурипимент, в кипящ казан
с олово разтопено два-три литра,
във негасена вар, във врящ катран,
във куп нечистотии, насъбран
от кожи на прокажени, от леш,
във змийска кръв, във колкото си щеш
парчета от изхвърлени чепици,
във жлъчка от лисица, пор и еж
да пържим завистливите езици!

От лигите на побесняло куче,
от мозъка на черен котарак
беззъб, готов като вампир да смуче,
от пяната на кон с превит гръбнак
отровна течност да направим; пак
получената смес да разредим
с вода, добила мирис нетърпим
от гнили жаби, плъхове и птици;
във всичко туй накрая да варим,
да пържим завистливите езици!

Във сублимат, опасен за ръката,
и в който се е сгърчил пъп от смок,
във кръв, през пълнолунна нощ пролята,
във изцедения противен сок
от шанкър и от тумор най-жесток,
в помия, дето някой се е мил,
и този някой бих го уточнил:
една от евтините хубавици
/разбира, който във бордей е бил/,
да пържим завистливите езици!

Накрая , принце, този гъст разтвор
да се прецежда трябва, няма спор –
вземи непрани гащи от войници –
в полученото и във свински тор
да пържим завистливите езици!

Франсоа Вийон




Логично е от подобен култов текст да се извадят някои полезни заключения.

1. Локално заключение.

В клуба си имаме един много точно пасващ ник - Zzloba. Но моментално бие на очи, че има още най-малко трима-четирима клубари, които с невероятен успех биха могли да възприемат ник Zzavist? Техните завистливи езици отдавна са кандидати за специалната обработка, предвидена от Вийон.

2. Глобално заключение.

И изобщо не е ли всъщност именно тук същността на българския манталитет? Прабългарите, които изпращат най-изтъкнатите си сънародници при Тангра да му служат? Българският казан в ада? И още, и още, и още...

Дали пък няма да се окаже разумно да възприемем поне донякъде полезните съвети на Вийон към неговия принц?

Че няма да ги пържим завистливите езици е очевидно. Но нека поне спрем да ги слушаме в опиянение.

Когато чуете следващата поредна завистлива клевета, омаскаряване или злобно окепазяване, просто не им обръщайте внимание. И после пак. И продължавайте така. Постепенно ще отвикнете.

И внезапно ще видите колко всъщност е хубав света.

Правете на другите това, което бихте искали те да правят на вас
Матей 7:12

Тази вечер съм в отлично настроение. Хем уискито е силно, хем плътта е слаба. Оптималното съотношение.

И тъй като болшинството клубари и на български не могат да разберат какво им се пише, сега ще им пусна още поезия, но на французки.

Уважаеми пуристи-франкофони, съжалявам за отсъствието на аксан грав, аксан егюи и аксан сирконфлекс. Заради кирилицата е, нали знаете. Трябва да жертваме нещо в името на Киро и Мето.

Но стихотворението си го бива.

Le chat et l'oiseau

Un village ecoute desole
Le chant d'un oiseau blesse
C'est le seul oiseau du village
Et c'est le seul chat du village
Qui l'a а moitie devore
Et l'oiseau cesse de chanter
Le chat cesse de ronronner
Et de se lecher le museau
Et le village fait а l'oiseau
De merveilleuses funerailles
Et le chat qui est invite
Marche derriere le petit cercueil de paille
Ou l'oiseau mort est allonge
Porte par une petite fille
Qui n'arrete pas de pleurer
Si j'avais su que cela te fasse tant de peine
Lui dit le chat
Je l'aurais mange tout entier
Et puis je t'aurais raconte
Que je l'avais vu s'envoler
S'envoler jusqu'au bout du monde
Lа-bas ou c'est tellement loin
Que jamais on n'en revient
Tu aurais eu moins du chagrin
Simplement de la tristesse et des regrets

Il ne faut jamais faire les choses а moitie



За всички останали ще преведа само последния ред:

Никога работите не трябва да се правят наполовина



Правете на другите това, което бихте искали те да правят на вас
Матей 7:12

Виждам, че снобееш колкото поеме. Въпрос на вкус, приятелю.

Но ето тук ще ти пейстна едно поетично произведение, което няма никаква надежда да влезе в антологиите:

Химнът на партия Демократи за силна България

"Моят ден"

Сън от надежди
за един цял живот,
а зад всеки мрак
има светъл бряг -
сам избираш цел
в пътя, който си поел.
Само миг поне,
миг поне повярвай.

ПРИПЕВ
Вече знам - това е моят ден.
Мога пак да продължа напред.
Има път сега за теб и мен.
Искам всеки миг от моя ден!
***
Свят от копнежи
във един нов живот,
знам - зад всеки мрак
има светъл бряг...
Свети пак нощта
с цветовете на деня...
ПРИПЕВ
Сам избираш цел
в пътя, който си поел.

Харесва ли ти, Анти?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ОДИНОКИЙ ВОЛК


Ах, как много выпало снега,
Да как же когти рвать по утру.
Одиноким волком я бегал
И одиноким волком умру.
След саней пурга заметает.
Не достать их - слаб стал и стар,
А кабы я общался со стаей -
Был бы хоть какой-то навар.

Я бы залетел на оглоблю -
Оттолкнуться легче с нее,
А потом за гриву ли, в лоб ли -
Что мое, волкИ, то мое.
Я в удачу сызмальства верил,
Мне удачи не занимать.
А я из всех на свете артерий
Сонную люблю обрывать.

Ты как дашь по ней правым нижним,
Дернешь влево - и нет проблем.
Стая мигом кровищу слижет
Да залысины на земле.
И обнимет меня волчица
За детей, раз туды в качель.
А это надо же так напиться
Родниковой воды в ручье.

Это надо же так объесться
Той коровой в прошлом году.
А поливай, семья моя, лесом,
Без добычи я не уйду.
Люди пьют на радостях водку
И целуют ружья в засос.
И вот волчонок мой самый кроткий
Пулю взял, как мяса кусок.

На луну я выл - захлебнулся
Непроглоченной вязкой слюной.
И от этой песни заснул сам,
Чтоб очнуться с новой женой.
Чтобы снова взять это тело,
Без которого мне не жить,
Чтобы снова пурга свистела.
А ты, последыш, не тужи.

Одинокий волк - это круто,
Но это так, сынок, тяжело.
Ты владеешь миром, как будто,
И не стоишь в нем ничего.
Ах, как много выпало снега,
Да как же когти рвать по утру.
Одиноким волком я бегал
И одиноким волком умру.
Умру.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стига с тия евреи, Рабинович.

Ето ти нещо исконно руско:


ПЛАЧ ПО ДВУМ НЕРОЖДЕННЫМ ПОЭМАМ

Аминь.

Убил я поэму. Убил, не родивши. К Харонам!
Хороним.
Хороним поэмы. Вход всем посторонним.
Хороним.

На черной Вселенной любовниками
отравленными
лежат две поэмы,
как белый бинокль театральный.
Две жизни прижались судьбой половинной —
две самых поэмы моих
соловьиных!

Вы, люди,
вы, звери,
пруды, где они зарождались
в Останкине,—
в с т а н ь т е!
Вы, липы ночные,
как лапы в ветвях хиромантии,—
встаньте,
дороги, убитые горем,
довольно валяться в асфальте,
как волосы дыбом над городом,
вы встаньте.

Раскройтесь, гробы,
как складные ножи гиганта,
вы встаньте —
Сервантес, Борис Леонидович,
Браманте,
вы б их полюбили, теперь они тоже останки,
встаньте.

И Вы, Член Президиума Верховного Совета
товарищ Гамзатов,
встаньте,
погибло искусство, незаменимо это,
и это не менее важно,
чем речь
на торжественной дате,
встаньте.
Их гибель — судилище. Мы — арестанты.
Встаньте.

О, как ты хотела, чтоб сын твой шел чисто
и прямо,
встань, мама.

Вы встаньте в Сибири,
в Москве,
в городишках,
мы столько убили
в себе,
не родивши,
встаньте,
Ландау, погибший в косом лаборанте,
встаньте,
Коперник, погибший в Ландау галантном,
встаньте,
вы, девка в джаз-банде,
вы помните школьные банты?
встаньте,

геройские мальчики вышли в герои, но в анти,
встаньте,
(я не о кастратах — о самоубийцах,
кто саморастратил
святые крупицы),
встаньте.

Погибили поэмы. Друзья мои в радостной
панике —
"Вечная память!"
Министр, вы мечтали, чтоб юнгой
в Атлантике плавать,
Вечная память,
громовый Ливанов, ну, где ваш несыгранный
Гамлет?
вечная память,
где принц ваш, бабуся? А девственность
можно хоть в рамку обрамить,
вечная память,
зеленые замыслы, встаньте как пламень,
вечная память,
мечта и надежда, ты вышла на паперть?
вечная память!..

Аминь.

Минута молчанья. Минута — как годы.
Себя промолчали — все ждали погоды.
Сегодня не скажешь, а завтра уже
не поправить.
Вечная память.

И памяти нашей, ушедшей как мамонт,
вечная память.

Аминь.

Тому же, кто вынес огонь сквозь
потраву,—
Вечная слава!
Вечная слава!



Правете на другите това, което бихте искали те да правят на вас
Матей 7:12

И нека разширим езиковата база. Това го бях пускал на български навремето. Ето го в оригинал:

XXXVI

I NEVER hear the word “escape”
Without a quicker blood,
A sudden expectation,
A flying attitude.

I never hear of prisons broad
By soldiers battered down,
But I tug childish at my bars,—
Only to fail again!



Правете на другите това, което бихте искали те да правят на вас
Матей 7:12

Редактирано от Aнтиkoмyниcт на 28.05.04 23:39.

Ballade de bon conseil


Hommes faillis, bertaudйs de raison,
Dйnaturйs et hors de connoissance,
Dйmis du sens, comblйs de dйraison,
Fous abusйs, pleins de dйconnoissance,
Qui procurez contre votre naissance,
Vous soumettant а dйtestable mort
Par lвchetй, las ! que ne vous remord
L'horribletй qui а honte vous mиne ?
Voyez comment maint jeunes homs est mort
Par offenser et prendre autrui demaine.

Chacun en soi voie sa mйprison,
Ne nous vengeons, prenons en patience ;
Nous connoissons que ce monde est prison
Aux vertueux franchis d'impatience ;
Battre, rouiller pour ce n'est pas science,
Tollir, ravir, piller, meurtrir а tort.
De Dieu ne chaut, trop de vertй se tort
Qui en tels faits sa jeunesse dйmиne,
Dont а la fin ses poings doloreux tord
Par offenser et prendre autrui demaine.

Que vaut piper, flatter, rire en traison,
Quкter, mentir, affirmer sans fiance,
Farcer, tromper, artifier poison,
Vivre en pйchй, dormir en dйfiance
De son prouchain sans avoir confiance ?
Pour ce conclus : de bien faisons effort,
Reprenons coeur, ayons en Dieu confort,
Nous n'avons jour certain en la semaine ;
De nos maux ont nos parents le ressort
Par offenser et prendre autrui demaine.

Vivons en paix, exterminons discord ;
Ieunes et vieux, soyons tous d'un accord :
La loi le veut, l'apфtre le ramиne
Licitement en l'йpоtre romaine ;
Ordre nous faut, йtat ou aucun port.
Notons ces points ; ne laissons le vrai port
Par offenser et prendre autrui demaine.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

" Je deux riveaux pour moi
Je fais prendre les armes:
le plus heureux succЁ¦s me coutera des larmes ; et qu'en ma faveur en ordonne le sort, mon pЁЁre est sans vengeance, ou mon amant est mort"
Chimene , Le Cid Corneille

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Pимлянин на 29.05.04 00:25.

... горното беше по повод фрустрацията от психологическия конфликт ... за лека дръж нещо на български:

"Какво още ТАМ дириш, остаряло момченце?
- Нещо дребно - му казвам. - Едно златно ключенце."

("Ключето")

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Източната мъдрост за половинчатите неща.

Цин Дзюбо от Ланйе бил на около шейсет години.
Веднъж, както се клатушкал пиян, минал покрай храма Пъншан и неочаквано срещнал двамата си внуци – тръгнали били да го посрещнат. Подкрепяли го стотина крачки и изведнъж го хванали за шията, блъснали го на земята, започнали да го ругаят и да викат:
- Старо нищожество, ти ни би еди-кога си, днес ще те убием!

Бо се мъчел да си спомни в кой ден може наистина да ги е бил. Престорил се на пребит до смърт и те го оставили, отишли си. Върнал се вкъщи и решил да им даде да се разберат. А внуците уплашени и учудени удряли глава о земята и говорели:
- Нима можем ние, твоите внуци, да извършим подобно нещо? Сигурно ще е някаква нечиста сила. Молим те, опитай още веднъж!

Бо се усъмнил и започнал малко по малко да разбира какво може да е станало. След няколко дни се престорил на пиян и пак минал покрай същия храм. Отново двама го пресрещнали и го хванали под ръка да му помогнат. Тогава Бо така силно ги стиснал, че те не могли да мръднат. Като си отишъл у дома, оказало се, че са онези от предишната нощ. Запалил Бо огън и ги пуснал в него – и коремът, и гърбът им, всичко изгоряло. Изхвърлил ги на двора, но през нощта те избягали. Ядосал се Бо, че не можал да ги убие.

След повече от една луна пак се престорил на пиян и тръгнал по улицата, а в пазвата си носел нож, защото този път искал да си разчисти сметките с тях. Никой вкъщи не знаел за намеренията му. Нощта преваляла, а той все не се връщал. Внуците му се изплашили, че пак го е спряла нечистата сила, и двамата тръгнали да го посрещнат. И тогава Бо ги намушкал.