Чекай малко / Политика, Свят / Политика

КОЙТО НИ ВКАРА ВЪВ ВОЙНА, ДА СИ Я ВОДИ САМ

"Тия дни стана ясно, че Симеон Сакскобургготски никога няма да достигне държавническите умения на своя баща.

На 1 март 1941 г. цар Борис 11 вкара България в оста Рим-Берлин-Токио. Но нито един български войник не бе изпратен на Източния фронт и до смъртта на Борис не дадохме жертви. На 22 май 2003 г. Симеон вкара България в коалицията, окупирала Ирак и вече имаме четирима убити и 27 ранени българи.

Инфантилизмът на властта

Възможно ли е българските управници - начело със сина на Борис, да са толкова инфантилни да мислят, че могат да изпратят войници на война и никой да не загине? Едва ли. Тези 20 министри и тези 160 депутати, които изпратиха български момчета там, където те нямат работа, са знаели срещу какво го вършат. Те слушат Вашингтон, както ЦК на БКП слушаше Москва. На 15 май Колин Пауъл бе в София и още същия ден проекторешението за изпращане на български части в Ирак влезе в Министерския съвет. На такава експедитивност би завидял и Гриша Филипов.

Оказа се, че по-скоро обществото ни е инфантилно, защото не реагира по никакъв начин на безумното решение на кабинет и парламент. Нямаше дискусия по въпроса. Нямаше аргументи “за” и “против” в медиите. Всичко стана тайничко и тихо, а бе огласено постфактум. Който има търпението да прерови информациите от май, ще види колко йезуитски е поднесена информацията, че влизаме във война: “Правителството ще предложи на Народното събрание да разреши участието на Република България в четвъртата фаза на операцията в Ирак – “Стабилизиране и възстановяване”.

Колко нежно и безопасно звучи! Нито дума, че става въпрос за война, в която се умира. Че български войници стават окупатори в една чужда война, на една чужда земя, на хиляди километри от родината си. Цинично звучеше мънкането на зам.-министъра на отбраната (не успели да открият министъра!) в събота вечерта, когато говореше как сме “изправени пред враг, за който няма ценности”.

Цинично, защото можеш да кажеш, че сме “изправени” пред враг, ако той те напада и ти защитаваш родината си. В случая не е така. Второ - сега ли разбраха зам.-министьрът и шефът на Генщаба, че в Ирак се води партизанска война срещу всички чужди войски там. Така, както видният български интелектуалец Анжел Вагенщайн е водил партизанска война срещу германските части у нас преди 1944 г. Взривявал е и е палил техни влакове и съоръжения.

Началникът на Генщаба Колев пък се държа като бавноразвиващ се. Каза, че очаквали това нападение, защото затишието в последните дни било много подозрително. Само дето не добави, че очакваните жертви от българска страна са малко и не отговарят на прогнозите на военното разузнаване.

Ценностите на управниците ни - фалшиво злато

Това неадекватно и палячовско поведение на висши администратори говори за тотална обърканост в тяхната ценностна система. Не е ясно какви ценности има “врагът”, но е ясно, че ценностите на нашите управници са от фалшиво злато.

Няма как да е другояче, защото по начало участието ни в тази американска, неоторизира-на от ООН и неодобрена от Европа война срещу Ирак нямаше морално покритие. Приказките на кръга около Буш-Чейни, че световната демокрация е заплашена от сатрапа Саддам, разсмиваха сериозните хора по света. Стотици световноизвестни имена от литературата, научния свят и изкуствата застанаха против решението на екипа на Буш да нападне Ирак.Холивудски звезди протестираха. У нас - никакъв коментар. Имена като Гор Видал, Умберто Еко категорично осъдиха намерението на Буш да напада Багдад. Бълграското обществено мнение мълча. Дори легендата в американската журналистика Уолтър Кронкайт през октомври 2002 г.в лекция в университета в Тексас предупреди, че без мандат на ООН нападението на САЩ над Ирак ще доведе до Трета световна война.

Премълчаните протести

Ретранслаторите на американската елитарна мисъл у нас в лицето на институтите за демокрация и медийните коалиции премълчаха изказването на Кронкайт. А британският драматург Харолд Пинтър направо отсече в “Дейли телеграф”: Американското правителство е жадно за кръв диво животно”.

Българското обществено мнение си запуши ушите. И позволи на шепа управници без биографии и собствено мислене да вкарат страната ни в антиморална война.

Аргументите, които се опитаха да изкажат властниците ни в полза на участието ни, биха се сринали бързо, ако имаше обществени дебати.

А на бял свят излязоха достатъчно доказателства, че Саддам си е другарувал прекрасно с Буш-баща и сегашния военен министър на САЩ Ръмсфелд през 80-те години. Вашингтон е снабдявал иракския лидер с оръжие и технологии през целия период на войната с Иран, установи разследване на кореспондента на в. “Файненшъл таймс” Алън Фридман. Авторът описва случай, в който Буш-старши лично побирал пред американската “Ексимбанк” за заем от $200 млн. за Саддам.

Какъв беше Саддам през 80-те? Същият диктатор. Но добър за Вашингтон. Дори нападението срещу Кувейт, предизвикало “Пустинна буря”, се оказа съгласувано със САЩ, както сочат нови данни.

Другият формален аргумент, че Саддам крие оръжия за масово поразяване, също се оказа балон, но у нас никой не го развя пред правителството, за да му попречи да ни вкара във война. Още през 2002 г. стана ясно,че инспекторите в Ирак си вършат работата без пречки и че ядрени и химически оръжия там няма. Ето какво каза Скот Ритър, един от американските инспектори на ООН в Ирак пред СММ на 08.12.2002 г.: “В периода 1991-1998 г. успяхме да постигнем 95 % разоръжаване... Инспекторите си вършеха работата без каквито и да е пречки от страна на Ирак... и никъде нито веднъж не откриха каквито и да е било опити да се запази забранената производствена способност... Ирак не ги изгони (инспекторите - б. а.), а САЩ им заповядаха да напуснат страната, след като манипулираха инспекционния процес, за да създадат конфронтация, която да доведе до операция “Пустинна лисица”. По списък на компаниите, снабдявали Ирак с технологии и материали, за които имаше ембарго. Сред фирмите нямаше български, но бяха “Хюлет Пакард”, “Дюпон”, “Ийстман Кодак” и др. световни марки.

А България съвсем няма причини да изпраща войници на хиляди километри от границите си и да става част от окупационна армия в чужда страна.

Нека тези, които вкараха България във война, си я водят сами. Нека Симеон изпрати синовете си в Кербала, нека всички членове на кабинета и тези 160 депутати направят същото. Нека тия, които демонстрираха в полза на участието (България стана уникална с демонстрации “за”, а не “против” войната), заминат за Кербала.

Тогава ще повярваме в съболезнованията на държавниците ни."