Я, глей ти - Дачков можел и да мисли / Политика, Свят / Политика

СДС дължи обяснение за управлението си в София
в-к "Седем"

В три поредни броя вестник "Седем" публикува разследването на Люба Кулезич "Антоан - името на клиентелата". Веднага трябва да кажем, че досега (близо месец) никой не опроверга изнесеното в статиите, а областната организация на СДС предпочете да се занимава с една реплика на Евдокия Манева вместо да даде обяснение за поведението на своите представители в общината. В разследването бяха описани различни схеми на злоупотребите в СОС, бяха очертани начините за корумпиране на съветници, както и разпределянето на "бизнестеритории" между кмета Софиянски и шефа на общинарите Антоан Николов. От публикацията стана ясно, че ръководството на общината е в сътрудничество с мафиотски групировки като бившата ВИС 2. Бяха посочени и конкретни имена като това на Мето Илиенски, който имал няколко общи фирми с Антоан Николов. "Сенчестият бизнес" на Илиенски е контрабанда със стоки и наркотици. "Легалният" е участието на негови фирми в приватизацията на паркирането в София. Наскоро срещу Илиенски бе направен неуспешен опит за убийство.
Нека повторим, че той има няколко общи фирми с Антоан Николов. Ръководството на СДС обаче не е намирало това за "нерегламентиран контакт, будещ съмнения в обществото". С тази формулировка бе оттеглен кандидатът за кмет на София и бе провалена кампанията в най-важния за сините град. Може би, ако Орешарски си бе поделил няколко казина с Черепа и му бе обещал да приватизира останалата общинска собственост, сините нямаше да го оттеглят от изборната надпревара. Това впечатление се налага от сравнението с отношението им към Антоан Николов.
Наскоро в неофициален разговор Емануил Йорданов е признал пред колеги от софийското СДС, че Антоан Николов е бил стратегът на кампанията на Орешарски. Т.е. Николов е бил поканен от ръководството на СДС и му е била поверена ключова роля в предизборната надпревара.
Тук е уместно да припомним, че след скандала с Орешарски Антоан сам напусна щаба и партията. Никой не го изгони, а и никой не даде политическа оценка на работата му. Всички негови хора останаха в софийската организация на партията, а наскоро негово протеже стана председател на МСДС (между другото -доста безсмислена формация). Вместо да вземе отношение по тези въпроси Надежда Михайлова предпочете да говори за миналото и да потърси оправдание там, при това от позицията на новопостъпил в сините редици.
Ако искаше да проведе честен разговор за СДС, днешното ръководство на партията можеше да започне от Антоан, Софиянски (да не забравяме, че той беше избран със синята бюлетина) и управлението на столицата. Това е конкретен разговор, от който сините не могат да избягат. Те дължат обяснение за политиката си в столицата, за мафиотизацията на управлението, за безобразията в града, които тази мафиотизация докара. Вярно е, че сегашното ръководство е наследило тази ситуация, но е вярно и това, че за година и половина то не даде дори малък знак, че иска промяна. Напротив. Както вече казахме, сините си избраха едно от лицата на столичната клиентела за стратег на предизборната кампания.
Според логиката на демокрацията СДС би трябвало да изгуби изборите в София. Би трябвало да ги изгуби и Софиянски. Няма да е справедливо някой от тях да спечели след престъпленията, които са вършили. Още по-несправедливо би било това да стане след упорития отказ на синьото ръководство да говори за тези неща. Да даде някакво обяснение.
Да покаже воля за принципно политическо поведение. Сигурно тези думи ще скандализират много от твърдите привърженици на СДС, които биха отговорили "А комунистите ли да управляват тогава"?
Този аргумент е силен на емоционално равнище. Представата да ни управляват български социалисти си е потискаща. В техните физиономии няма нищо въодушевяващо, манталитетът им буди отвращение. По същество обаче този манталитет не е преставал да управлява. От споменатите публикации в "Седем" става ясно, че на равнището на властта няма политически врагове, а има партньорства по бизнесинтереси. В това
е и големият грях на СДС. Той беше създаден по идея като антикомунистическа формация. Като алтернатива на соцманталитета, аморалността и бандитската природа на българския комунизъм. Вместо да очертава политически граници между себе си и него мнозинството от сините лидери предпочете "да работи" с онези, които съсипаха България. Описанието на мафиотизирането на столичната управа е красноречив пример за това. Искам да кажа, че от такова СДС България няма никаква нужда. Това не е политическа алтернатива, а най-банално РМД (според сполучливия израз на един приятел, голям седесар). Хората там разчитат на твърдите гласове, които ще ги вкарат я в парламента, я в общината и с това се изчерпва връзката им със сините избиратели. После вместо да защитават техните интереси те или ходят да ловуват в Африка, или приватизират някой гараж. Разбира се, има изключения, но те все по-рядко се забелязват в сините редици. За това и доверието в партията падна под критичния минимум от 10%. Днес повечето предварителни проучвания очертават катастрофална загуба на местните избори. В СДС нямат много време за реакция, особено след като сами направиха всичко възможно да изгубят София. Днес като че ли е по-добре
да се помисли за СДС след изборите и за СДС след Надежда Михайлова. От това дали са останали някакви читави политици там и дали те са готови да започнат наново изграждането на партията в крайна сметка ще зависи дали в България ще има истинска демократична алтернатива. В противен случай ще трябва да се примирим с олигархичния руски (по съществото си мафиотски) модел на управление, който така умело ни бе пробутай за представителна демокрация.

Автор: Явор ДАЧКОВ

And if you tolerate this
Then your children will be next