Напоследък ми се струва, че много голяма популярност е придобила идеята, че работещите трябва да правят СПЕСТОВНИ вноски, които да харчат след като се пенсионират.

Наистина звучи привлекателно - не висиш на врата на никого като остарееш, а и не си трошиш парите да храниш не'кви дъртаци.
Разбира се тов е една илюзия. Това трябва да е особено ясно на икономистите, а странното е че точно те създават това заблуждение!
Защото КОЙТО СЪБИРА ПАРИ - СЪБИРА ОБЕЩАНИЯ! Обещания, че утре, след месец, година или 30 г. ще може да ги замени за стоки. Със ценните книжа е същото. Следователно работещите събират обещания (или пенсионни точки или лихвоточки-се е тая) за 40 г. напред!
Кой може да прави такива обещания??? А кой може да ги изпълни. На нашите бащи е обещавано много - сега вземат 50 лв. На Иракските пенсионери също е обещано много (демек правили са бая вноски) - сега ядец! Вероятно същото ще стане и с американските пенсионери след 10-30 г. Абе обещания...

Има обаче едно ИСТИНСКО ОБЕЩАНИЕ, което всеки трябва да даде на БАЩА си И МАЙКА си! Това е да направи всичко по силите си за достойните им страини. Другото е лъжа и политически брътвежи.

Това, че в Западна Европа са спазвали ФИНАНСОВИТЕ си обещания през последните 40-50 г. е изолиран факт, а не принцип - Просто парите са се инвестирали успешно. Обещанията са се превърнали в заводи, къщи, коли, нефт... Да ама не винаги става така!

Затова дайте да не хленчиме и да погледнем истината - Аз плащам за да живеят старите хора достойно (за толкова ми стигат силите). И мога само да се надявам, че след 30 г. децата ми (ви) ще направят същото за мене.

Управлението на този ДЪЛГ чрез финансови механизми има смисъл дотолкова, че да разпределя пенсиите справедливо МЕЖДУ ПЕНСИОНЕРИТЕ. А колко пари общо ще се дават никой не може да ОБЕЩАЕ! 40 г. е много време...

Първо:
Да, аз дължа на родителите си издръжка когато те не са в състояние да си я набавят сами.На своите родители.Не на някого изобщо - заради това че е навършил едикаква си възраст.
Крайно време е да се разбере, че държавата не е нито семейство, нито корпорация - просто някои имат интерс (изразим в пари, разбира се) тя да се представя така.
Второ:
Успешни модели на пенсионноосигурителни системи има - и те не са социалистическите пирамиди, както нашата.Например - Чили.Сравнението е лесно и не се нуждае от коментар.

And if you tolerate this
Then your children will be next

Въобще не искаш да разбереш, това което аз искам да ти кажа. А съм сигурен че много добре схващаш какво то казвам и че НЕ Е демагогия, а просто (даже просташко) човеколюбие. Значи според тебе, бездетните да мрат след 60 г. ... понеже на тях никой с нищо НЕ ИМ Е ДЛЪЖЕН... Аз бих казал че и сираците са в същото положение! И инвалидите.
А иначе: успешни пенсионни ситеми има. И неуспешни има... Обаче една система не може да е успешна ако НЕ Е основана на този принцип дето съм го написал. Защото е човешки. Християнстки! ДРУГОТО е демагогия!

And if you tolerate this
Then your children will be next

Манго да произвежда деца, да лежи по гръб (чакайки соц. помощи цял живот) и накрая да му гарантират и пенсийка като награда, пък аз да плащам масрафа.

Сори, ама аз не съм християнин

Какво каза?! Аз нещо да съм споменавал за България и Мангала?

От човеколюбие.Нали трябва да даваме ризата си на ближния?
Това, което си написал, е принципа на финансовата пирамида,но облечена с власт.

And if you tolerate this
Then your children will be next

Ето ти и пример - за неуспешна и за успешна пенсионна система:

...
В България ако човек на възраст между 20 и 30 години започне работа, той внася 27% задължителна пенсионна осигуровка за държавния пенсионен фонд (внасят се и 2% задължителна вноска в частен фонд). Държавният пенсионният фонд обаче получава известна субсидия от държавния бюджет, която се финансира от данъците (т.е. пак от същия работещ човек), така че реално този човек внася около 30% в пенсионния фонд. След около 40 години този човек ще се пенсионира и ще получава пенсия, равна на около 25% от средния доход в страната (т.е. коефициентът на заместване е около 25% според прогнозата на НОИ). За сравнение, в момента средната пенсия е около 38% от средния доход и пенсиите се възприемат като много ниски. Може да си представим, че когато станат 25% едва ли ще бъдат приемани за високи. Виждаме, че човек, който работи 40 години и внася по около 30% от заплатата си в държавния пенсионен фонд, ще е пенсионер около 15 години и получава пенсия, която е едва 25% от заплатата.
...
В Чили само 22 години след провеждане на пенсионна реформа пенсията е около 70% от заплатата, при това осигурителната вноска е едва 10%. Така, срещу една трета от осигуровките, които се плащат в България, чилийците получават 2 пъти по-високи пенсии в момента и ще получават 3 пъти по-високи след 40 години , когато българските пенсии ще спаднат още повече като дял от заплатата. В Хонг Конг изчисленията показват, че ако в момента един човек между 20 и 25 години започне работа и внася 10% от дохода си като осигуровка, след 40 години той ще получава пенсия, която ще е между 60% и 100% от последната му заплата според различните прогнози.
...
На какво се дължи тази голяма разлика между пенсиите в България и тези в Чили и Хонг Конг? Тя се дължи на това, че пенсионните системи в Чили и Хонг Конг са основани на капиталонатрупващ принцип, при който всеки работещ внася осигуровките си по лична сметка в пенсионен фонд, като тези средства се натрупват и инвестират. Инвестирането носи доходност и в резултат на това средствата нарастват всяка година. Така при пенсиониране всеки човек има натрупана значителна сума в пенсионната сметка, от която получава пенсията си. Българската пенсионна система е от така наречения разходопокривен тип, при който сегашните работещи внасят осигуровки, с които се изплащат пенсиите на сегашните пенсионери.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Правиш грешни изводи от верни твърдения. Защо ми даваш примери успешни икономики? Ами много ясно че като съм отделял по 1% от дохода си и съм купувал акции на IBM, Microsoft и Intel през 70-80 г. сега ще вземам $5000/мес. пенсия. Да ама не всички могат да инвестират в печеливши предприятия. Това са правилата на пазара, конкуренцията, капитала. Едни печелят - други губят пари!!! Ако си от печалившите не се налага децата ти да те хранят - даже ти им помагаш. Обаче ако си от лагера на губещите... ДА МРЕШ ОТ ГЛАД ЛИ?
Ябно не си ме разбрал. Пинципа е, че каквото и да става пенсионерите трябва да ги хранят работещите. Обаче в успешния случай пенсионерите имат натрупани УСПЕШНО капитали, а в неуспешния инвестициите им са се оказали крах. В последния случай неспреведливостта идва от там че младите са прецакани в това че са получили в наследство разбита икономика... Което е кофти работа.
В световната икономическа игра винаги има печеливши и губещи (може би ще го оспориш, но това е цяла друга тема) - печелившите капиталови пенсионни ситеми успяват, непечалившите капиталови пенсионни ситеми се провалят и се трансформират в "разходо-покривен" тип системи.

Елементарно Драгими Уотсън!

Редактирано от Golem на 06.08.03 20:59.

Първо - капитализмът не е игра с нулев резултат, както го представяш.Изглежда понякога така, но не е.Точно както държавата не е семейство, нито пък аз имам отговорности да издържам непознати хора.
Второ - чилийската осигурителна система се реформира по сегашния модел през 80те, а инвестициите на пенсионните им фондове са в чилийската икономика, не в АйБиЕм, нито в Енрон.

И последно - очевидно е, че различията ни са аксиоматични.
Само че моята гледна точка не се нуждае да бъде налагана със сила, което е безусловно необходимо за твоята.

And if you tolerate this
Then your children will be next

Прав си различията ни са аксиоматични. Обаче човек се променя. Твоите аксиоми са били и мои аксиоми. Сега са допълнени с нови а старите са сведени по-ниско в йерархията.

казваш и мислиш: "капитализмът не е игра с нулев резултат, както го представяш.Изглежда понякога така, но не е.Точно както държавата не е семейство, нито пък аз имам отговорности да издържам непознати хора. "

Бъркаш понятрията. ЖИВОТЪТ не е игра с нулев резултат! Печеленето на пари е, защото в известна абстракция общото им количество е несъществено. Парите разпределят властта между хората. От друга страна връзката между добрия живот и материалните блага съвсем не е пропорционална. Дори достига насищане на сравнително ниско икономическо ниво. Оснвен проблем е достойнството на хората, което е другия много важен параметър във функцията:КачествоНаЖивота(МатериалниБлага, Достойнство, ...). Много е важна силната зависимост Достойнство(Власт). И следователно Достойнство(Пари). Оттук и резултата от играта "капитализъм" не е много различен от 0. В играта "Живот" обаче нещата са съвсем други там е въпрос на аксиоматика .
Държавата може да не ти е семейство, но ти живееш с тези хора и не можеш да ги игнорираш. Ако го направиш можеш да напреднеш малко в играта "Капитализъм", но ще изостанеш много в играта "Живот"... Пожелавам ти успех и в двете.

Но както каза - всичко е аксиоматика... кой съм за да ти давам акъл?...