Обикновено печелившата страна създава мисленето на хората. Бюргерството се е оказало печеливша страна и е наложило законите на относителната демокрация (тук Маркс е прав, като казва, че демокрацията се отнася винаги само до една прослойка, по-широка или по-тясна).Сега бюргерството се оказва абсолютно вторично съсловие, размива се разликата между него и другите прослойки на обществото и се налага като фактор корпорацията - мега-бизнесът, съответно той диктува новите концепции. При това положение демокрация за гражданите не може да има, защото няма причина този нов фактор да го е грижа за правата на коя да е личност извън нейните интереси. Затова се игнорират все по-безскрупулно аспекти от международното право и се стъпкват държави и нации с оглед на интересите на дадена мощна корпорация. Личността ще бъде приведена до рамките доколко тя може да служи на този бизнес - като обслужваща единица или като "машина за консумация", както казваш ти. На практика личността ще се обезличи и ще го направи, било то с ентусиазъм, приемайки изсипващото се върху главата и като прогрес, или с негодувание - но в крайна сметка ще пие кока-кола и ще ползва интернет, ако е платежоспособна, или ще бъде аутсайдер, ако не може да си ги плати. Разбира се, кока-кола, рап и орбит без захар ще и бъдат осигурени, за да не прави проблеми, след като мега-капиталът си завладее териториите. Дотук това всичко е описано от Маркс и ни е донякъде познато от социализма. И още веднъж Маркс е прав, твърдейки, че комунизмът ще настъпи, когато изчезне държавата като структура и че големите корпорации по своята същност ще изместят напълно необходимостта от държава и ще създадат международни правови и финансови структури (тук тълпите парии с ентусиазъм пеят "Интернационала") За да види Карл по този начин развитието на историята, то той вече е видял началото и в своето време и само е екстраполирал.
Като гледаш обаче колко време отне всичко това - още сме далече от пълната хармония, която носи Новия световен ред - и докато произвеждаме домашна ракийка и консервираме буркани, ще наблюдаваме. Жалко, че не нямам неговия капацитет, за да предвидя какво ще последва СЛЕД Новия световен ред!

Всичко тече, всичко се мени!