|
Нещата не са толкова абстрактни, колкото си ги мислите. Такива дела са ежедневие и пълна заблуда, че в България те не съществуват.
Ето ви малко съдебна парктика
Решение № 21 от 2.II.1995 г. по н. д. № 557/94 г., III н. о., докладчик съдията П. Раймундов
Относно съставомерността на деянието - клевета, при което не е необходимо да се доказват вредните последици от него.
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 12/1994 г., стр. 4
чл. 147, ал. 1,
чл. 146, ал. 1 НК
Вредните последици за престъплението по чл. 147, ал. 1 НК съставляват една необорима законова презумпция и не подлежат на доказване.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Върховният съд, III наказателно отделение намира молбата за преглед по реда на надзора за основателна.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че на 8.II.1993 г. на Общо събрание на етажната собственост частният тъжител е представил ксероксно копие от протокол на същото събрание с дата 28.XII.1982 г. По отношение на представеното копие подсъдимият е заявил, че е фалшифицирано. Изявлението на подсъдимия било възприето от присъстващите свидетели П. и К. и под диктовката на тъжителя било записано от свидетеля П. Н. в протокола от събранието с дата 8.II.1993 г. Съдът е проверил истинността на представеното копие на протокола от 28.ХII.1982 г. с неговия оригинал и не е констатирал различия, сочещи на данни за извършено документно престъпление.
При тези правилно установени фактически обстоятелства първоинстанционният съд е направил необосновани и незаконосъобразни изводи относно обективния и субективния състав на престъплението по чл. 147, ал. 1 НК. Неоснователно съдът е игнорирал обективната връзка между личността на тъжителя, депозирал документа в Общото събрание и квалификацията, дадена за същия документ. Съвсем очевидно е, че при възникналия спор за местонахождението на двата водомера тъжителят, като съсобственик, който е заинтересован пряко от разрешаването на същия спор, е представил копие от оригиналния протокол, съдържащ данни за спорните вещи. Представеният документ като носител на информация и като качество не може да бъде разглеждат самостоятелно независимо и извън поведението и личността на неговия приносител. Ако се приеме обратното, както това е сторил първоинстанционният съд, на практика излиза, че документите и копията от тях имат самостоятелно битие, т.е. въпросите за тяхното възникване и възпроизвеждане се решават извън волята и поведението на лицата, които ги използуват, за да установят свои права и законни интереси. Положението е още по-неприемливо, когато се касае за копиране на оригинален документ, както това е в разглеждания случай. Ако съдът беше съобразил съществуващата връзка между квалификацията, дадена за представеното копие и личността на неговия приносител, може би щеше да направи друг извод относно обективната страна на деянието.
Необоснован и при съществено нарушение на процесуалните правила е направен и следващият извод на съда за липса на субективен състав на престъплението, предмет на тъжбата. Този извод противоречи на приетото от съда, че тъжителят следва да бъде възмезден за понесените от него морални вреди, изразяващи се в това, че "... подсъдимият е накърнил честта, достойнството и доброто име на К. (тъжителя) пред присъствуващите".
Противоречието е очевидно и непреодолимо, тъй като веднъж съдът е приел, че липсва персонално обвинение от подсъдимия за фалшифициране от страна на тъжителя, а след това признава и присъжда моралните последици на същото деяние, прието за несъставомерно по своето обективно и субективно проявление. Очевидно, вътрешното убеждение на съда не съставлява непротиворечиво единство от съждения и изводи, което е пречка да се установи каква е действителната му воля по съществените въпроси за отговорността на подсъдимия.
Незаконосъобразно е определена формата на вината като небрежност. Съдът е приел, че подсъдимият не е целял и не е допускал настъпването на вредоносния резултат - уронване на честта и достойнството на тъжителя, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Този извод и самият начин за определяне субективното отношение на дееца към резултата са неправилни. Това е така, защото за съставомерността на деянието по чл. 147, ал. 1 НК не е необходимо да се установява дали честта и достойнството на оклеветения са засегнати. За разлика от обидата по чл. 146, ал. 1 НК, посочените последици не се изискват от състава по чл. 147, ал. 1 НК. Като е определил психическото отношение на дееца към един непредвиден от състава резултат, съдът е допуснал съществено нарушение на материалния закон. Вината на дееца по чл. 147, ал. 1 НК следва да се определи въз основа на съзнанието, което е имал за обективните елементи на деянието, когато е разгласил неверните позорни обстоятелства или е приписал престъпление, за което се знае, че не е извършено. Вредните последици за състава по чл. 147, ал. 1 НК съставляват една необорима законова презумпция и не подлежат на доказване.
Решение № 22 от 31.I.1995 г. по нохд № 558/94 г., III н. о., докладчик съдията Петър Раймундов
Относно разликата между обида и клевета.
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 12/1994 г., стр. 6
чл. 146, ал. 1,
чл. 147, ал. 1 НК
Разликата между обидата и клеветата е в съдържанието на обективираната информация, отнасяща се до пострадалия: при обидата деецът дава своя негативна личностна оценка чрез епитети, квалификации, сравнения, псувни и др., а при клеветата разгласява неистински позорни обстоятелства или приписва престъпление, което не е извършено.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Върховният съд, III н. о., намира, че присъдата и решението са постановени при особено съществено нарушение на материалния закон.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че подсъдимият, срещайки свидетеля Б. П., казал по адрес на тъжителката множество обидни изрази с молба да й бъдат предадени дословно. При телефонен разговор, проведен с тъжителката, свидетелят П. й предал обидните изрази, казан и от подсъдимия. При тези правилно установени фактически положения извършеното деяние съставлява обида по чл. 146, ал. 1 НК. Деянието е съставомерно, въпреки чe в момента на произнасяне на обидните думи пострадалата не е присъствала. Не се касае обаче за т.нар. задочна обида. Обидата е обективирана пред лице, на което подсъдимият заръчал да я предаде дословно на тъжителката, което условие е изпълнено и резултатът е настъпил. Узнаването на обидното съдържание е опосреднено от трето лице, но вместо него обидната информация може да бъде доведена до знанието на пострадалия още и по телефон, чрез радио, печатни произведения и др. Достатъчно е обидните изрази да бъдат обективирани по такъв начин, че те да достигнат до обидения и това обстоятелство да е съзнавано и целяно от дееца, както това е в разглеждания случай.
Незаконосъобразно районният съд е квалифицирал обидата по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК. За да е налице този състав на престъпление, е необходимо обидата да е станала достояние на повече лица. Обикновено квалифицираната обида е налице, когато е нанесена на публично място. Не във всички случаи само мястото на извършване на деянието е достатъчно, за да се приеме, че е осъществен обективният признак "публично". Когато мястото е общодостъпно, но при извършване на деянието е имало само едно лице, както това е в разглеждания случай, не е осъществен квалифицираният състав на обидата по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК.
Второинстанционният съд незаконосъобразно е приел в мотивите на решението, че същото деяние съставлява престъпление по чл. 147, ал. 1 НК. Както и друг път се е произнасял Върховният съд, разграничителният критерий между съставите по чл. 146 и чл. 147 НК е характерът на информацията, отнасяща се до пострадалия. В първия случай деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се преписва престъпление, което не е извършил. В разглеждания случай характерът на казаната информация по адрес на тъжителката сочи на негативна оценка на нейната личност, а не на позорни обстоятелства, които не са истински. Ето защо присъдата и решението подлежат на преглед по реда на надзора, като следва да бъдат изменени само в указаната насока. При цялостната проверка на съдебните актове не бяха констатирани други нарушения на закона.
Решение № 429 от 27.IХ.1996 г. по н. д. № 226/96 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов
Относно: косвения умисъл при клевета
Съдебна практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, бр. 5 - 6/1997 г., стр. 3
чл. 147, ал. 1 НК
Отговорност за клевета възниква, когато приписаното някому престъпление е достатъчно, макар и не напълно конкретизирано - например относно целта на дееца. Уличаването освен това може да бъде не само пряко, но и косвено, и не само с пряк, но и с косвен (евентуален) умисъл.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С присъдата на Л. районен съд - № 263/3.VII.1995 г., молителката е осъдена за приписване на престъпление по чл. 288 НК на районния прокурор на гр. С. - клевета, разпространена от нея като главен редактор в общинското радио в града, поради което и на основание чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2, 3 и 4 НК й е наложена глоба 5000 лева и обществено порицание.
В подадената молба за преглед по реда на надзора се поддържа теза за липса на извършеното от М. К. престъпление.
Върховният съд намери, че молбата е неоснователна.
Отговорност за клевета възниква, когато приписаното някому престъпление е достатъчно, макар и ненапълно конкретизирано. Със своето радиопредаване обвиняемата е създала убеждение у слушателите, че задържани от полицията престъпници са освободени поради бездействие на следствените и прокурорските органи, посочвайки поименно следователя Д. и районния прокурор на гр. С. Не е необходимо, по-специално, тя непременно да е приписала на последния и целта на едно такова недлъжностносъобразно поведение по чл. 288 НК - задържаните да се избавят от наказание за извършеното от тях престъпление.
Не е необходимо, от друга страна, обвиняемата пряко да е обвинила прокурора в престъпно бездействие. Достатъчен е и косвен упрек в тази насока, а той недвусмислено се налага в контекста на инкриминираното радиопредаване: "В района от дълго време върлува престъпна банда, членовете й най-после са заловени от полицията, но незабавно са освободени, защото "преписката" - по думите на следователя Д., не е предадена в следствието. А и заповед на районния прокурор г-н Г. - за задържането им - няма" (вж. писмения текст на излъченото, л. 12 от сл. д.). Не съдилищата в гр. Л., а тъкмо молителката вади последния цитиран израз от този укорителен контекст, защото иначе в споменаването на прокурора няма никакъв смисъл - тя знае, че Г. не е могъл да издаде "заповед" за задържане, защото не е бил на работа и не е запознат със случая, но въпреки това си служи с името му, задавайки освен това и риторичния въпрос: "Къде се къса нишката, не знам, но знам, че четиримата "герои" са на свобода и необезпокоявани от никого, вероятно ще продължат да рушат и ограбват" (вж. пак там).
Молителката неправилно счита, че поведението й е несъставомерно, защото се постарала да изрази в радиопредаването си обществената тревога от ширещата се престъпност. Подобна цел на деянието й наистина не би могла да се изключи, но тя е от значение само за индивидуализацията на наказанието и може да се предположи решаващото й значение за определянето на глоба, а не на лишаване от свобода, макар и втората инстанция, по-конкретно, да си е послужила и с незаконосъобразни мотиви по въпроса относно "липсата на критично отношение" у подсъдимата към собственото й поведение (за подробности вж. р. 154/92 - I, Сб. с. 43).
Решение № 80 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 766/97 г., II н. о., докладчик съдията Юрий Кръстев
Относно състава на престъплението клевета.
Съдебна практика, Бюлетин на ВКС на РБ, бр. 1-2/1998 г., стр. 8
чл. 146 НК
Клеветата е разгласяване на факти и обстоятелства, които са неистински и позорни. Това именно изпълва съдържанието на обективните признаци от състава на престъплението, а не субективни оценъчни съждения и изводи, които не са част от обективната действителност. Деецът не може да носи наказателна отговорност за чужди изводи, разсъждения и предположения.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Съставът на клеветата е свързан с разгласяване на факти и обстоятелства, които са неистински и са позорни. Те трябва да бъдат обективно твърдяни, съобщени, а не да се подразбират, изхождайки индивидуално от собствено въображение. Престъплението е деяние, съществуващо в обективната действителност, а не само в нечие съзнание. Поради това обосновано градският съд е приел в мотивите си, че районният съд е допуснал изпълване съдържанието на обективните признаци от състава на престъплението, вместо с изложените от подсъдимата факти, със собствените си изводи от прочетеното.
Именно поради това твърдението в предложението (л. 3 - л. 5), че присъствието на С. прокурор на местопроизшествието само по себе си не е позорен факт, но се съпровождал от осем неверни обстоятелства, е неоснователно. От една страна обвинение за такива обстоятелства няма и е недопустимо с предложението за преглед да се възвеждат такива, а от друга - в статията няма такива твърдения от подсъдимата, т. е. сочи се не какво е казала, а какво е искала да каже.
"Позорността" на тези обстоятелства е продукт на субективен прочит, на оценъчни съждения, на изводи и определен начин на мислене, за което не може да се носи наказателна отговорност, тъй като не са на подсъдимата и не са част от обективната действителност. Те са резултат на интелектуална дейност, която е субективна.
Поначало обвинението срещу подсъдимата е за това, което искала да каже, да внуши на читателите, но последното е психически процес, който не може да се инкриминира, тъй като резултатите от него са нееднозначни и неподлежащи на доказване. Тя не може да бъде осъдена за вложения "смисъл" за нейните изводи и разсъждения. Използвала е факта на присъствие на свид. Н. на местопроизшествието като база за размисъл, който може да наведе на различни изводи. Върху един неверен факт (но не позорен) е развила мисли в алтернативна форма. Този подход, както правилно е прието от С. градски съд, е творчески похват, чрез който се постига, от една страна, емоционално въздействие, а от друга, е изява на разнообразието на възможните изводи, които могат да се направят от един факт.
Предвид на тези съображения надзорният състав счете, че постановеното решение на С. градски съд е обосновано, поради което предложението на Главния прокурор на Републиката следва да бъде оставено без уважение.
|
