|
|
|
Тема
|
 Я, курвите били много повече!
|
|
| Автор |
Aнтиkoмyниcт (заклет) |
| Публикувано | 31.01.03 15:56 |
|
|
Пълен текст на заявлението на 8 европейски лидери
Европа и Америка трябва да останат единни
30 януари 2003
Истинската връзка, която свързва Съединените щати и Европа, са общите ни ценности: демокрацията, личната свобода, човешките права и управлението на закона. Тези ценности пресякоха Атлантика заедно с онези, които отплуваха от Европа, за да помогнат създаването на Съединените щати. Днес тези ценности са поставени под най-голямата заплаха досега.
Атаките от 11 септември показаха на какво са способни враговете на общите ни ценности - терористите, за да ги унищожат. Тези престъпления бяха нападение срещу всички нас. Заставайки твърдо в защита на принципите, правителствата и народите на Съединените щати и Европа доказаха силата на своите убеждения. Днес, повече от всякога, атлантическата връзка е гаранцията на нашата свобода.
Ние в Европа имаме отношения със САЩ, които издържаха изпитанието на времето. В голяма степен благодарение на смелостта, щедростта и далновидността на Америка, Европа беше освободена от две форми на тирания, които опустошаваха нашия континент през 20 век - нацизмът и комунизмът. Благодарение, също така, на постоянното сътрудничество между Европа и САЩ, ние успяхме да гарантираме мира и свободата на нашия континент. Трансатлантическата връзка не може да става жертва на постоянните опити на иракския режим да заплашва световната сигурност.
В днешния свят, повече от всякога, е жизнено важно да опазим този съюз и връзка. Ние знаем, че успехът на ежедневната битка срещу тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение изисква непоколебима решителност и здрава международна връзка между всички страни, за които свободата е ценност.
Иракският режим и оръжията му за масово унищожение представляват ясна заплаха за световната сигурност. Тази заплаха беше изрично призната от Обединените нации. Всички ние сме обвързани с Резолюция 1441 на Съвета за сигурност, която беше приета единодушно. Оттогава ние, европейците, препотвърдихме подкрепата си за резолюция 1441, нашето желание да се следва пътя на ООН и нашата поддръжка на Съвета за сигурност. Това стана на срещата на върха на НАТО в Прага и на Европейския съвет в Копенхаген.
Действайки така, ние изпратихме ясно, твърдо и недвусмислено послание, че ще освободим света от опасността, създавана от оръжията за масово унищожение на Саддам Хюсеин. Ние трябва да останем сплотени в настояването си този режим да се разоръжи. Солидарността, обединението и решителността на международната общност са нашата най-голяма надежда да постигнем това по мирен начин. Нашата сила е в нашето единство.
Комбинацията от оръжия за масово унищожение и тероризъм е заплаха с непредвидими последици. Тя е от тези, които засягат всички нас. Резолюция 1441 е последният шанс за Саддам Хюсеин да се разоръжи с мирни средства. Негова е отговорността да се използва възможността за избягване на по-голяма конфронтация.
За съжаление, тази седмица инспекторите на ООН потвърдиха, че отдавна установената практика на измами, лъжи и неизпълнение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, продължава.
Европа няма спорове с иракския народ. Всъщност той е първата жертва на настоящия жесток иракски режим. Нашата цел е да предпазим световния мир и сигурност, като се убедим, че режимът се е отказал от оръжията си за масово унищожение. Нашите правителства имат обща отговорност да се справят с тази заплаха. Провалът ни в това няма да е нищо друго освен пренебрегване на нашите собствени граждани и на целия свят.
Хартата на ООН натоварва Съвета за сигурност със задачата да опазва международния мир и сигурност. За да се справя с това, Съветът за сигурност трябва да поддържа доверието в себе си, като осигурява пълно изпълнение на собствените си резолюции. Ние не можем да допуснем един диктатор систематично да нарушава резолюциите. Ако той не ги изпълнява, Съветът за сигурност ще загуби доверието, което му се оказва и като резултат световният мир ще пострада.
Убедени сме, че Съветът за сигурност ще поеме отговорностите си.
Хосе Мария Аснар, премиер на Испания
Хосе Маниел Дурао Барозо, премиер на Португалия
Силвио Берлускони, премиер на Италия
Тони Блеър, премиер на Великобритания
Вацлав Хавел, президент на Чешката република
Петер Медеши, премиер на Унгария
Лешек Милер, премир на Полша
Андерс Фог Расмусен, премиер на Дания
----------------------------------
Дебело подчертавам
Вацлав Хавел, президент на Чешката република
Петер Медеши, премиер на Унгария
Лешек Милер, премиер на Полша
Още не са ги приели в ЕС, още краката им миришат.
Но бившите ни другари са вече европейци по дух.
Свалям им шапка.
Редактирано от Aнтиkoмyниcт на 31.01.03 16:40.
| |
|
|
|
Ето, махнах английския текст. Вие езици не знаете, товарищи, даже и руския ви е слаб. Затова Сакс-Кобург-Гота ви се вижда голям лингвист.
Но все пак прочетете текста. Има интересни места.
В голяма степен благодарение на смелостта, щедростта и далновидността на Америка, Европа беше освободена от две форми на тирания, които опустошаваха нашия континент през 20 век - нацизмът и комунизмът.
Дали не обяснява това лигавия патос на нашите товарищи в клуба?
| |
|
|
|
Европа се променя. Някои страни ще се издигнат, други ще залезят.
Евала правя на тези които показаха че стоят над дребниата си злоба към Америка и застанаха на правилната страна. Другите историята и времето ще ги осъди!
Ето едно интересно мнение по този въпрос:
France thinks it has an equally special relationship with the U.S.: Its sacred duty is to check American power by publicly and ostentatiously objecting to it from without. The French are so concerned by the dominance of American power—militarily, economically, culturally, and technologically—that a former French foreign minister felt the need to coin a new word to describe it: hyperpuissance, or "hyperpower." Think of it this way: France thinks the United States has so much power that the French language didn't have a word for it.
......
But history is at the core of the tensions between France and America. Donald Rumsfeld's comment last week about "old Europe" was telling: Americans see France as akin to Portugal, a once-great power now in decline. But as part of its own "special relationship" with the United States, France refuses to cede the world stage to the Americans. French identity is similar to American identity—France sees itself as a great nation worthy of power, the birthplace of democracy, and a culture and system of government that the world would be wise to emulate.
Which is why, in the end, France will go along with the Bush administration on Iraq. If France vetoes a Security Council resolution, and the Bush administration goes to war anyway, France will have been proved powerless. But if it accedes to the war after demanding more evidence, it will be able to claim that it influenced American policy—whether it's true or not. Germany will likely stand on principle and oppose the war. But France would never do such a thing. As a U.N. diplomat said last week, "It matters to matter for France."
Priakor Priakorov
| |
|
|
|
И най-интересното е че същото желание и твърдост американците демонстрират и сега когато искат да освободят света от тероризъм.
И по-същия начин заблудените са срещу тях, но и по същия начин историята ще ги признае. Просто Америка ще трябва да го направи сама - без курвите!
Priakor Priakorov
| |
|
|
|
С французите случаят е малко по-особен. Те продължават да се смятат за велика нация. Никой не им го отрича, но за по-далечното минало. Това им е проблема на тях, но не им връзвай кусур.
По качество на живота те определено са на първо място в света. Бях писал вече тука за жителите в околността на Базел, които работят в Швейцария, защото заплатите са най-големи, пазаруват в Германия, защото е най-евтино, но живеят във Франция, защото се живее най-добре.
Дай боже всекиму. А за Ирак - нека се дървят. Никой не им обръща внимание /освен нашите товарищи в клуба/. После и те ще се присъединят към победителите, както в края на ІІ световна.
| |
|
| 
|
|
