Въобще освен свободията какво хубаво ни донесе тази криворазбрана от всички ни демокрация?Не че защитавам обществото от преди 10 ноември(и то имаше адски много негативи),но мисля,че днес е стотици пъти по зле от тогава!
Нима не е така?Кажете ми какво е построено през последните 12 години? За 12 години един милион българи са се стопили!Да не говорим за ширещата се наркомания,престъпност,проституция,порнография и т.н.

ама тук бая нещо се построи. Е, не фабрики, но пък с басейни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, ако е "криворазбрана демокрация", то вината не е в демокрацията, а в кривото й разбиране, нали? Много неща се промениха, най-вече в мисленето на хората, а това значи страшно много, повЯрвай ми!

ДОБРОТО ВИНАГИ ПОБЕЖДАВА!

Който ми обещае избиване на богаташите, национализация на имотите им(построените от тях или приватизирани и обновени хотели, цехове и заводи, ферми, административни сгради, жилищни сгради, басейни и т.н.т.) и раздаването им на мен и другите бедни и онеправдани, крепкий союз с Ирак, Куба, С.Кореа, Виетнам и Беларус, затваряне на границите, цензура, концлагери, да се построят пет руски аеца с най-добрите реактори като на първи и втори блок, нов Кремиковци - да замърсява още-повече околната среда, да се възстановят текезесетата със старите им председатели и да се докарат селяните(колкото са останали) в градовете и да се построят още панелки, да възстановят централното снабдяване с домати, лук тоалетна хартия и други блага и съответно опашките и дефицита, да възстановят чакането за кола и панелно апартементче по 15 години, на момента отивам да гласувам за него.

В България няма богати хора. Има бедни хора с много пари.

без пррепинателни знаци ли се пише?
Или без главни букви?
И не ми отговаряйте!
НЕРАЗБИРАЕМО Е!

Къде по света има ДЕМОкрация, без работеща съдебна система?!?
И изобщо, какви са тия митове с които си служите?!?
В България, след тоталитаризма, дойде ДИМОкрация!
А Царят е виновен, защото иска ДЕМОкрация да стане!
Простичко.

ДОКЛАДНА ЗАПИСКА от комисия в състав: Ст. Белчев, Л. Лазаров, Р. Карарусинов, Д. Ананиев и Ю. Емилова

до
БЮРОТО НА ГК НА БКП



ДРУГАРИ,
Преди известно време излезе от печат книгата "Люти чушки" от Радой Ралин, в която са събрани епиграми на автора с илюстрации от художника Борис Димовски. В нея се съдържат художествено и идейно несъстоятелни обобщения и груби клевети по адрес на нашата социалистическа действителност, срещу политиката на Българската комунистическа партия.

Перифразирайки народни мъдрости и поговорки, авторът прави редица обобщения на нашата действителност, които имат клеветнически характер и са насочени към разпалване ту на дребнобуржоазни и сектантски настроения, ту на ревизионистични страсти.

В книгата е даден простор на нихилистичните и политически объркани концепции на автора, които много старателно са подсилени и защитени от илюстрациите на Борис Димовски. Двамата автори често си сменят ролите, взаимно се допълват. Там, където текстът на Радой Ралин е лишен от "оригиналност" и "остроумие", на помощ идва рисунката на Борис Димовски, която тъй да се каже "изплюва камъчето".

Ето няколко примера:

Под заглавие "Реорганизация" Радой Ралин перифразира известната пословица по следния начин: "Променил се Алия, погледнал се, пак в тия". А отгоре е нарисувано дрипаво плашило. Явно насочена против нашата икономическа политика е и епиграмата: "Икономически ефект", която гласи: "Голямо чудо над малко блюдо". В нарисуваното блюдо се вижда само една оглозгана риба. Под заглавие "Бедността не е порок, а урок" е поместена епиграмата: "Кой постъпва честно, не живее лесно". В "Отчитане на успехите" се казва: "Думба-лумба два дни, а година - гладни". Под заглавие "Цени и качество" е сложена епиграмата: "Да би се яло, не би висяло". Друга епиграма гласи: "Кой излезе прав, не излиза здрав". Подобна клевета лъха и от епиграмата "Кадрова политика" - "Който дрънка, е за вънка". А като обобщение за целия живот у нас звучи епиграмата: "Славна е нашта": "Един плаща, друг разгаща".

От всичко това става ясно, че авторите се отнасят негативно към икономическите резултати на нашата страна, невярно представят нашите успехи в социалистическото строителство.

В книгата "Люти чушки" е допусната несъвместимата с всякакъв морал и законност, изключваща комунистическата партийност, илюстрация на Б. Димовски" в която е злоупотребено с подписа на първия секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет на НР България, като е поставен на опашката на едно прасе. Над тази "илюстрация" е отпечатана епиграмата "Глух, но послушен": "Сит търбух за наука глух". При това отпада всякакво колебание, че и някои други епиграми са насочени против ръководството на партията. Така например под заглавие "Басня" е поместена поговорката: "Хитрата сврака с двата крака". Над нея Борис Димовски е нарисувал изправен човек, стъпил върху две бюра, т. е. човек, който държи две власти.

С това книгата "Люти чушки" се превръща в безпрецедентен за нашата социалистическа действителност случай.

Накрая авторът призовава:

Хайде наште! Яжте люти чушки!
Стига сме си правили оглушки...
Люти чушки няма и за семе!
Нищо... и това ще понесеме!


Напоследък и издателство "Български писател" издаде нова книга "Пресовани размисли" - афоризми от младия автор К. Грозев. В редица от афоризмите, поместени в тази книга, се правят несъстоятелни и вредни политически обобщения за нашата действителност, редактор на която е Радой Ралин.

Издаването на книгата "Люти чушки" е една твърде нагла диверсия, станала възможна благодарение липсата на елементарен партиен критерий и политическа бдителност в системата на някои звена на книгоиздаването. В случая е извършено открито нарушение на установения нормален ред, необходим за издаването и разпространението на всяка книга.

Какви са фактите?

Както авторите, така и редакторите потвърдиха, че книгата е била запланирана в редакционно-подготвителния план на издателството преди 3 години. Идеята е била да се издадат народни мъдрости, в които да се покаже, че съвременната епиграма има дълбоки народни корени. Впоследствие обаче авторът е изменил на първоначалната идея и по същество е представил за печат подправени народни мъдрости, с които той прокарва своите антипартийни възгледи. По всичко личи, че редакторите са съзнавали какво значи издаването на тези епиграми, защото доста време са протакали издаването на книгата.

Въпреки че в плана на издателство "Български художник" за 1968 г., който е одобрен от Комитета за изкуство и култура, не е запланувано издаването на подобно заглавие, издателство "Български художник", чийто профил не съответствува на сатиричния жанр, настоява да се издаде книгата като извънредно издание. Прави впечатление спешността, с която се подготвя излизането на книгата. Така например издателството иска разрешение от ДО "Българска книга" за издаването на книгата и в същото време тя е подготвена за печат, дори е предадена на печатницата. Не е случайно и това, че редакторите и издателите са се погрижили да дадат на тази книга уникален за нашите мащаби тираж - 40 000, въпреки че окръжните предприятия са заявили 22 000 и че по думите на авторите - това е едно сравнително от по-слабите техни произведения. Взети са много бързи мерки и за разпространението на книгата. Преди да са прочетени сигналните броеве от съответните органи, книгата е пусната в продажба.

При това следва да се отбележи, че тя е пусната за производство в края на м. юни т. е., когато все повече се надигаше контрареволюционната и ревизионистична вълна в Чехословакия.

Какви изводи могат да се направят от всичко това? Първо. Книгата на Радой Ралин "Люти чушки" илюстрирана от Б. Димовски, е вредно произведение, в което Се съдържат художествено и идейно несъстоятелни обобщения и груби клевети по адрес на нашата социалистическа действителност и срещу политиката на партията. Съзнателно или несъзнателно с тази книга авторите се обявяват срещу партийната политика, по същество преминават в редиците на нашите врагове, за което те като комунисти следва да отговарят според изискванията на партийния устав.

В разговора, който комисията води с другарите Радой Ралин и Борис Димовски, пролича, че те не осъзнават своята вина и не си направиха самокритика. Те не признават, че са направили тенденциозни и клеветнически обобщения на нашата действителност, като наивно обясниха, че са имали предвид отделни отрицателни прояви, които имат място в нашия обществено-политически и икономически живот.

Разбира се, това не отговаря на истината. В хода на проверката ние можахме да се запознаем с мнението на голям кръг специалисти и други другари, предимно от средата, където работят Радой Ралин и Борис Димовски. Ръководствата на СБХ, СБП, редакцията на в, "Стършел" и партийните бюра в тези организации разгледаха на специални заседания този въпрос и излязоха с писмено становище, което ние прилагаме към докладната записка. Всички са единодушни, че епиграмите на Радой Ралин и Борис Димовски звучат като съзнателен стремеж да бъде обработено общественото мнение в определена насока за създаване на антипартийни настроения.


Ние смятаме, че случаят с "Люти чушки" не е изолиран факт. Подобни епиграми др. Радой Ралин е публикувал и друг път в различни вестници и списания, четени са по радиото и телевизията. Проследявайки творческата дейност и поведението на Радой Ралин, ние констатирахме, че неведнъж са полагани усилия и грижи да се помогне на др. Радой Ралин, но за съжаление и досега той не е направил сериозни изводи за себе си-Макар и по-рядко, но известни критични бележки са отправяни и към Борис Димовски. Въпреки това, той не си е направил необходимите изводи.

Комисията е единодушна, че Радой Ралин и Борис Димовски са нарушили грубо партийната дисциплина и социалистическата законност, поради което следва да понесат най-тежкото наказание. В същото време обаче ние мислим, че трябва да им се даде последна възможност и им се помогне да осъзнаят своята вина и с поведението си и творчеството си в бъдеще да докажат, че стоят на здрави естетически и партийни позиции за утвърждаването на партийната линия и нашия комунистически идеал.

Второ. Издаването на тази книга е груба политическа грешка. свидетелство за липса на елементарен идеен и художествен критерий от страна на нейните издатели и редактори.

Голяма вина, за да се стигне до този скандален случай, има ръководството на ДО "Българска книга", С подписите на др. Цвятко Гагов - генерален директор на обединението, Стойне Гяуров и Д. Русев - директори на обединението и Асен Станоев - главен редактор на обединението е разрешено отпечатването и продажбата на тази книга в такъв голям тираж. Те са наказани от Комитета за изкуство и култура.

Според нас най-голяма отговорност носят директорът на издателство "Български художник" - Б. Ташев и З. Брезинска - секретар на партийната организация в издателството и редактор на книгата, които са наказани служебно.

Третият извод, който ще трябва да направим, се отнася до незадоволителната партийно-политическа и възпитателна дейност на партийните организации в системата на творческите съюзи, книгоиздаването, печата, радиото и телевизията- Налагат се срочни мерки за подобряване цялостната възпитателна работа сред художествено-творческата интелигенция, издателските и журналистически кадри.

21. XI. 1968 г. София



Из уводната статия "САТИРАТА - ПАРТИЙНО ОРЪЖИЕ"


Отношението на сатирика се определя до голяма степен от особеностите на визираното явление, но това отношение в значителна степен зависи и от особеностите на самия сатирик и преди всичко от особеностите на неговата идейна позиция. Стара истина е, че за да заемаш позата на съдник, необходимо е да притежаваш качествата на съдник. Ленин бе казал, че .....за да бъдеш остър, трябва да имаш право на това. а правото на острота се получава от туй - думата да не противоречи на делото. Читателят може да се любува на фойерверките от сатирични остроти или да изпитва досада пред тях, но той при всички случаи е в правото си да запита:

"Добре, отричаш, надсмиваш се, подиграваш, но от позициите на какъв морал и в името на какъв идеал?" Защото отрицанието може да крие различен патос и присмехът да е породен от различни мотиви. Възприемането на дадено явление-като комично или безобразно не е само въпрос на индивидуален вкус, а преди всичко на обществена и класова позиция. Всяко нещо може да бъде осмято, стига да го погледнеш от съответна гледна точка. Въпросът обаче е там, че не всеки човек е готов да заеме всяка гледна точка. Нихилистът, скептикът, черногледецът, мизантропът също може да не са лишени от своего рода чувство за хумор, но те разсмиват само хора, враждебни тъкмо към новото, човешкото и прекрасното.

У нас, за разлика от някои други страни, подобни хумористи не са на мода и трудно могат да намерят почва за изява. И все пак не липсват литературни факти, които будят най-малкото недоумение, що се отнася до авторовите позиции. Когато четеш последните книжки на Радой Ралин или на Георги Тихолов, имаш впечатлението, че наблюдаваш двама светци, попаднали в кошмара на преизподнята. Всичко около тях е нечисто, подло, користно, само те двамата сияят в непорочния блясък на сатиричните си ореоли. Може би в случая е налице известна професионална деформация? Може би колекционирането на грозотата е прераснало в такава изпепеляваща страст, че авторите са замечтали да натрупат възможно най-обемистата грамада от човешки мерзости? Ако се касаеше само за подобна мания, това още би било половин беда. Но сатириците не се ограничават със задачата да събират мостри на безобразието. Те всъщност почти и не визират реални факти. Те са неизмеримо далече от похватите на пълзящия емпиризъм. Те само сумират, обобщават, синтезират, за да набележат координатите на една нова житейска философия. Например:

Кой постъпва честно, не живее лесно.

Кой излезе прав, не излиза здрав.

Кой душа не продава, той имотен не става.

Читателят не бива да се учудва, че тия три епиграми на Радой Ралин са досущ еднакви като току-що снесени яйца, макар и не чак толкова пресни. Безсилието на автора да се добере до една що-годе оригинална и духовита мисъл - за правдивост изобщо не говорим - го е довело до необходимостта да размножи три или четири баналности в няколко десетки варианта, стоящи по хумора и художествеността си тъкмо на нивото на вече цитираните. Читателят се среща с тия баналности като със стари познати, между другото, защото вече му са известни от по-раншните епиграми на същия автор. Но това още не е най-лошото. Най-лошото е, че авторът си е позволил да скалъпва генерализации, отнасящи се очевидно за цялата наша действителност, и да ги произнася с менторски тон, като че се касае за неоспорими аксиоми. И тия "аксиоми" визират не само "смъртния риск" да бъдеш честен и прав, но и редица други неща, които ни е омерзително да цитираме, доколкото в случая се занимаваме с проблемите на сатирата, а не с особеностите на клеветата и на нечистата сплетня. Не искаме да гадаем и от какви позиции са направени подобни обобщения, макар че изводът се налага от само себе си. Автор, който рисува безобразието не в конкретната му проява, нито в положението му на исторически обречено явление, а като нещо безпрепятствено и повсеместно властвуващо над нашия бит и нрави, очевидно най-малкото е загубил представа за вярната посока и е забравил, че ненавистта и злобата в изкуството имат право на съществуване само когато са функция от една голяма обич към човека и човешкия прогрес. Колко далеч е незавидната роля на подобни автори от истинското призвание на сатирика, което Некрасов някога бе формулирал в стиховете:

"Он проповедует любовь Враждебни словом отрицания..."

Ако произволното обобщение издава идейната позиция на черногледеца, то двусмислицата в сатирата твърде често се пуска в ход, за да прикрие тая позиция. В изкуството обаче работите са наредени тъй, че маскировката всъщност най-добре разкрива това, което би искала да прикрие. Тъкмо затуй идейната двусмислица се оказва обикновено еквивалент на идейното двуличие. В случая, разбира се, не става дума за намека или под-текста като напълно приемливи похвати на художествен израз, а за оня род двусмислици, изразяващи, от една страна, онова, което по понятни причини не е удобно да се изрази направо, и оставящи, от друга страна, отворена вратичка за някакво невинно извинение. Подобни автори изглежда забравят, че езоповският език не е измислен от тях самите - както свидетелствува и самото му название - и че ако прескочим от древността до по-ново време, следва да припомним, че всички ние сме се школували в тоя език през периода на фашистката цензура, така че в случая "шифърът" отдавна не може да върши работата на шифър.

Но защо - двусмислици? Защо - шифър? Много просто: защото, както казва самият Радой Ралин:

"Хем му се иска, хем не му стиска." И тъкмо по тоя начин се стига до естествения и очакван от всички епилог: бракосъчетанието на клеветничеството с подлостта.

В нашето общество този, който произнася истината, но именно истината, а не полуистината или предрешената като истина лъжа, той не се нуждае от патерицата на плахи намеци и двусмислени иносказания. Самото съществуване и самото развитие на социалистическото общество е основано на съобразяване с истината и с реалността. И тъкмо затуй, когато казваме партийност, това означава правдивост, и когато говорим за действителна правдивост, подразбираме последователна партийност- Нашата партия има нужда от такава сатира, която вярно да разкрива и точно да оценява отрицателното в живота, която да бичува старото и реакционното, да разчиства пътя на прогреса, да воюва за партийната правда. Ние можем да признаем за наша сатира само такова изкуство, което се твори със съзнателната цел да служи за партийно оръжие в историческата битка, която водим за светлото бъдеще на човечеството.

ЛИТФРОНТ (Богомил Райнов) в. "Литературен фронт", бр. 48, 21. XI. 1968 г.

А значи ето още две шестачки, които са писали доноси навремето - Лили и Мими. А аз си мислех че шестаци са само политбюрото на СДС.

Батко, ти явно си много тъпо парче! Ние сме направо болшевички, разбухани червени птички. Но тъй като мозъкът ти е малцеработещ като на всеки среден монархокомунист, само ДС и шесто ти са в главата. Комунист прост такъв!

Да сега страха е посевместен. Хората ги е страх за утре. Българския нормалния мъж имам в предвид е подтиснат и унизен. По пътищата никнат паметници на загинали в катастрофи. Защо ли?
Промени се и природата планините ни станах по-плешиви. Хората по-арогантни и агресивни. Децата ни наркомани и алкохолици. иначе свобода има. Може да разказваме вицове за цара и костов без да влезем в затвора и кво от туй.

Наше дело правое - мьй победим !!!