Ноември като ни поканят в НАТО съм сигурен, че това ще е успех за правителството на Костов.

"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда!" - Канасювиги Омуртаг

Щеше да е успех на правителството на Кобурготски, ако то беше сформирано 1997 г.

Mojesh obache da si siguren,che ako ne ni priemat (koeto e po-werojatno pri segashnoto razwitie na neshtata) Kostov shte e winowen i towa shte e negow neuspeh !

Ноември като ни поканят в НАТО съм сигурен, че това ще е успех за . . . Parwanov
Sirenshtinski . Akо ни поканят,obache. . .

... за ДОБРОТО на БЪЛГАРИЯ! Ставаме съучастници на терористите, световни жандарми.

"М'не, м'не, т'кел упарсин."

ЕДИН НАРОД СРЕЩУ ЕДНА ИМПЕРИЯ

...че е така.

"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда!" - Канасювиги Омуртаг

...че няма да ни приемат, защото Костов не е министър-председател.

На него съдбата му е отредила, ролята на опрявач, вкарвач в ЕС и НАТО.

"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда!" - Канасювиги Омуртаг

Дали ще достигнеш сам до извода, че поканата за НАТО ще бъде успех за ВСИЧКИ български правителства и институции. Включително Костов, включително Първанов, включително Н.В. Симеон ІІ...

"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда!" - Канасювиги Омуртаг

Сун Дзъ е още е казал, че приемаш битката само ако шансовете са на твоя страна.

"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда!" - Канасювиги Омуртаг

... включително Н.В. Симеон ІІ
Не включително, а въпреки.

... с които не може и не трябва да се правят компромиси! Но всеки сам решава. Аз вече съм направил избора си!

"М'не, м'не, т'кел упарсин."

ЕДИН НАРОД СРЕЩУ ЕДНА ИМПЕРИЯ

Такъв отечественофронтовски плам и вяра в призванието и заслугите на една политическа сила, защо ли ми е познато от близкото минало?

"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда!" - Канасювиги Омуртаг

Като ти чета постингите и аз се питам същото за теб.

Редактирано от Дъpвeн Гocпoд на 17.03.02 14:27.

Съжалявам, но аз никъде не съм казал, че ЕДИНСТВЕНО партията Х е великата.

Даже напротив. Аз твърдя, че всички успехи и неуспехи се дължат на ВСИЧКИ политически сили и на всички българи.

Но от син комунист аз не съм очаквал друго де.

"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда!" - Канасювиги Омуртаг

"Даже напротив. Аз твърдя, че всички успехи и неуспехи се дължат на ВСИЧКИ политически сили и на всички българи. "
Това е ново за мен, откога така? Искаш ли линкове към твои твърдения, в които казваш, че има успехи, които се дължат само на партията Х? В последното се разправяше за риба...

България е далеч и във всеки случай техните проблеми не ни засягат!

Ако не го направят, значи тексасеца Буш е далеч по-умен от твоето "величество". В което аз лично отдавна съм престанал да се съмнявам. Трудно може да се намери по-голям враг на българските интереси от Кобургите. Никакви англо-френско-руско-гръцко-сръбски вредители не могат да се сравняват с тях.

..., че имам работа с хора с увредена психика, обаче твоето направо е куриоз.

Ето какво ти написах, само две теми по-нагоре.

"поканата за НАТО ще бъде успех за ВСИЧКИ български правителства и институции. Включително Костов, включително Първанов, включително Н.В. Симеон ІІ..."

Ц-ц-ц прегледай се бе момче. Серионо ти говоря. Живееш в някакъв твой имагинерен свят.

"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда!" - Канасювиги Омуртаг

Оставам настрана спора, дали правителството Х има заслуги. Само че не мога да разбера, какво имаш предвид под "всички правителства и институции"? Да не би Жанчовото, Беровото и Лукановото правителства да имат някакви?

Juwigi, Juwigi, nakade s tez dwa lewi zarski mozaka !!
Докато България тъпче на място, Паси
лобира във Вашингтон

В САЩ външният министър избра подходящия момент, но не
помръдна кандидатурата на България от точката на
безтегловността

Петър КАРАБОЕВ

Една почти абсурдна ситуация можеше да се види тази
седмица на 14-а улица във Вашингтон. Един балкански
външен министър усмихнат позираше от прозореца на
черния кадилак пред камерите и обективите на шепа
журналисти от родната му страна. В международния
пресцентър току-що бе приключила пресконференцията на
дипломата, превърнал един трабант в двора на
министерството във фотозабележителност.
Пресконференцията бе продължила 15 минути. Спасителят
от конфузното мълчание в залата се оказа дежурният за
подобни ситуации фрийлансър към пресцентъра, който
дори не беше съвсем разбрал, че министърът иска да
говори за НАТО, а го попита за графика за евроинтеграцията
на страната му. И толкоз.
Тази случка като че ли най-добре приляга на духа на
100-часовата визита на външния министър Соломон Паси
във Вашингтон, чиято цел бе да лобира за членството на
България в алианса. Броени часове след първата
политическа криза в управляващото мнозинство в
страната и само осем месеца преди съдбоносната среща
на НАТО в Прага остана впечатлението, че положението на
българската кандидатура остава непроменено - хем ни
има, хем ни няма.
Добрите неща в случая бяха, че визитата бе предвидливо
прицелена да съвпадне с първата голяма възпоменателна
церемония по повод атентатите от 11 септември - събитие,
изцяло превзело съзнанието на американците. Паси бе
сред гостите на моравата пред Белия дом, според
посланик Елена Поптодорова той е бил единственият
присъстващ там външен министър на страна кандидат, а и
защо да се пропуска шансът за едно ръкостискане с
президента Джордж Буш. Също сполучливо за
американските уши бяха подбрани и непрекъснато
повтаряните български акценти - че участваме в борбата с
тероризма, че сме дали база и сме изпратили войници в
Афганистан, че сме много важни за пресичане трафика на
дрога, оръжие, хора и мръсни пари, че помагаме на Америка
в КФОР и СФОР, че отделяме за отбрана необичайно голям
за Европа процент от БВП. В програмата бяха и лекция в
Джорджтаунския университет, и вечери с посланици от
медитеранската дъга, и с балтийски военни министри, че и
едно бързо “здрасти” на еврейското лоби.
Но нищо от тези неща не изглеждаше, а и не можеше да
предизвика у домакините така необходимото на България
“Уау! Тези са ценни за нас”. Напротив, с изключение може
би на 20-минутната среща със сенатора-скептик Джон
Уорнър останалото създаваше впечатление на чукане на
отворена врата. Разговорите с президентската
администрация, включително най-важният от тях - този с
държавния секретар Колин Пауъл, всъщност се водеха с
хора, които вече са декларирали под една или друга форма
подкрепата си за голямо разширяване на НАТО. Същото
важи и за повечето конгресмени и сенатори, с които се
срещна Паси, особено за добре познатите в България
сенатор Ричард Лугар и конгресмен Дъг Бирайтър. Ако не се
бяха отделили за малко от българската делегация,
българските журналисти едва ли щяха да чуят нещо
по-различно от протоколните думи за подкрепа, от които
някак си не се разбира как по-точно тези благопожелания
ще прераснат в гласовете на задължителните две трети от
членовете на Сената.
Защото е банално известно, че в НАТО винаги се е влизало
през американския Сенат, а засега не е ясно поне
приблизително на колко гласове може да разчита
България там. Проблемът обаче е доста по-сериозен от
баланса на сенатския вот и той е, че като че ли
правителството в София още не е намерило печелившата
формула и формат, за да “продаде” във Вашингтон
продукта България. В допълнение министър Паси като че
ли трудно излиза от матрицата на Атлантическия клуб,
където е важно да си “готин” и да отговаряш закачливо на
въпроси по лекции и пресконференции. Което впрочем си
пролича особено в Джорджтаун, където на лекцията му се
чу един скован доклад “Разширяването на НАТО:
Най-силният ход на Америка срещу тероризма” без
категорично изведени в полза на България теза и
послание, но пък как се почувства в собствени води, когато
започнаха въпросите от публиката. Макар че и там имаше
плъзване по най-малкото съпротивление, като например
избягване да се отговори на въпроса защо толкова
подозрително в България не се води сериозен обществен
дебат за членството в НАТО.
В мартенската визита на Паси в САЩ натрапчиво бе и
чувството, че тя е била по-скоро с характер на damage
control (което свободно може да се преведе и като
намаляване на щетите). Сглобяването є съвпадна с
организирането и на първата работна седмица в мандата
на посланик Поптодорова, а двете дини май дойдоха в
повече на българския персонал във Вашингтон. На някого
много се искаше да покаже на журналистите и
доскорошния президент Петър Стоянов, който вместо да
каже няколко смислени неща, достойни на доскорошния
му държавнически пост, се ограничи в цитиране на местни
вестници.
Затова не е изненадващо, че анализатори, близки до
управляващите републиканци, твърдят, че в момента
шансовете на България за членство в НАТО са 50 на 50
процента. Което не звучи особено оптимистично и
определено е изоставане от шансовете на балтийските
републики. Министър Паси спокойно обясняваше във
Вашингтон, че за разлика от декемврийското му
посещение този път нещата не стоели така - дали изобщо
имало нужда от България в НАТО, а по-скоро какво да се
направи тя да не отпадне от кандидатите. Това определено
разкри, че само преди малко повече от два месеца той е
трябвало да спасява постигнатото през последните години
от България и да се кълне, че след парламентарните и
особено след президентските избори няма да има поврат
във външната политика. Този път нещата са били сведени
до малко по-конкретни неща, изредени върху две
страници, които обаче не оставиха впечатление, че ще
променят състоянието на безтегловност на българската
кауза. С това 50 на 50 кандидатурата за НАТО продължава
да виси някъде между всмукващата назад сила на черната
дупка на политическата непредвидимост в България и
гравитацията на атлантическия приоритет, който толкова
ни се иска, но не знаем точно как да подхванем.
Това всъщност е и дилемата на един министър, който
държи в двора на министерството си трабант, но трябва да
докаже, че е готов да кара дипломатически кадилак, а не
само да позира в него на 14-а улица във Вашингтон.


























БЧК НАЦИОНАЛНА
ФОНДОНАБИРАТЕЛНА
КАМПАНИЯ




www.capital.bg

току виж до Ноември Костов пак е министър-председател

Ad astra per aspera

някои тънкости на американските игри. Докато България е член на Съвета за Сигурност на ООН (до края на 2003 година) Буш има интерес да ни държи в шах, а не да ни дава право на "вето" в НАТО.

Още повече, когато се вижда кой стои зад симеоновите напъни да ни Оправя.

ако ни поканят в НАТО това ще е успех и на правителството на Костов. При такива дългосрочни цели едно правителство само няма как се справи, като почне на чисто. Друг е въпроса на каква цена постигаме тази покана.

Комодски дракон-грозен гущер с жесток инстинкт за оцеляване и отровни зъби.Точно като мен

.

And if you tolerate this
Then your children will be next