Re: Явор Дачков за Симеон / Политика, Свят / Политика

Специално пействам тази статия тук с посвещение за "нечетливците". Разтварям чадъра, защото прогнозата е за здраво оплюване от привържениците на "жълтата подводница" (или може би тия с "жълтите книжки")

------------
Какво трябваше да каже Симеон на 6 април:

Скъпи сънародници, обещавам да ви проваля!

Явор Дачков

В събота царят разпусна свиканото от него учредително събрание на партията НДСВ. С кратка реч изненада всички, дори и най-близките си. Подигра се с хората, които лично беше поканил, като им сведе собственото си решение относно общото им политическо бъдеще и без никакви дебати закри заседанието за 15 минути. Министър-председателят нахока своите министри и депутати сякаш сам не носи никаква отговорност за това, което се случва в България. Всичко това не е новина. Все още обаче изненадва липсата дори и на най-малка съпротива срещу нахалството на Симеон II.
Трябва категорично да стане ясно, че приказката за добрия цар и лошите пъдари е лъжлива. Симеон Сакскобургготски е основният проблем. Той сам инициира и организира политическото си битие. Всичко в неговото движение и управление зависи само от неговата дума и одобрение. Би било проява на глупост да се мисли, че Симеон е наивен добър човек, когото лошите българи подвеждат. През последните 12 години той във всяко свое интервю е казвал, че е изключително добре информиран за събитията в България, че ги е следял през целия си живот. Ако е така, би трябвало да познава възможностите на българската икономика, спецификата на политическия живот, публичната биография на политици и бизнесмени, които днес са най-близките му съратници. От това следва, че

царят много добре си е давал сметка за неизпълнимостта на обещанията,

дадени през април 2001 г. Той никога не е имал намерение нито да ги изпълнява, нито да работи сериозно като министър-председател. Той просто е лъгал и продължава да лъже.
Лошото е, че все още може да го прави безпардонно и публично. Истинска тревога е, че разпадът, който Симеон Сакскобургготски възпроизвежда, става все по-неконтролируем и мащабен. Той засяга не само институциите. Той е прицелен в самия смисъл на обществения живот. Абсурдът и усещането за налудност стават сиво ежедневие и нищо не е в състояние да им се противопостави. Това е най-дълбоката травма за хората, които от 12 години се опитват да намерят смисъла от съвместното си живеене и които платиха всевъзможни цени, за да живеят в собствената си страна. Затова и начинът, по който един благородник постъпи с тях, подлъгвайки ги с прекрасното изречение "Почтеност във всичко", предизвиква скандал.
Тревожността идва и от предчувствието за провал, който този път няма да бъде обикновен битов срив, така характерен за българските социалисти. Само си представете

как биха звучали истинските обещания

на Симеон Сакскобургготски от 6 април.
"Скъпи сънародници! Обещавам незабавно и несимволично увеличение на цените на тока и парното. Обещавам да въведа непосилни данъци за сгради и смет, както и да съсипя дребния и среден бизнес с трикратно увеличение на патентния данък. Обещавам да назнача за министър човека, който написа оратория за мен. Обещавам да предоставя правомощия на Стоян Ганев да управлява вместо мен. Обещавам да събера некомпетентни, крадливи и арогантни депутати, които ще гласуват по една ратификация на 3 месеца с по няколко чужди карти, а в повечето случаи няма да стъпват в Народното събрание. Обещавам да променя закон, за да може Лучано да стане шеф на ДАМС. Обещавам да вдигна цените на лекарствата, за да могат хората да се панират, чудейки се откъде да намерят пари. За тази цел няма да увеличавам пенсиите, а лошото наследство от периодично увеличение на заплатите с 10% ще бъде премахнато. Обещавам да приказвам несвързано, за да видя докъде ще стигнат прословутото българско малоумие и прословутото българско търпение, като припознават в Наше Смирение единствената, повтарям, единствената алтернатива на България. Скъпи сънародници! Моят живот беше провален и безсмислен. Той премина по луксозни курорти и казина, както и в болки и грижи за България. Но сега съм тук, пред вас, с надеждата, че моят житейски провал може да се превърне и във ваш, ако на 17 юни гласувате с бяла бюлетина с две жълти ивици. Впрочем тънката жълта линия е онази изконна българска ценност, която може да ни обедини, за да можем с общи усилия да разкатаем милата ви родина. И без това не знаете какво да правите с живота си. Аз ще ви разбия, повтарям, ще ви разбия и последната илюзия. Няма да бъда до вас нито в радости, нито в скръб, защото тогава ще съм в Мадрид. Това е. Панайотов ще ви обясни останалото."