Как бе открита буквичката А. / Политика, Свят / Политика

Господин Антоан Хлебаров се роди през един слънчев и прекрасен ден в средата на петдесетте години точно тогава, когато другарят Тодор Живков изграждаше незабравимия априлски пленум. По традиция в тази известна българска фамилия мъжките деца се кръщаваха с името Антон. Ако направим историческа справка в родословието на този уважаван български род ще открием, че той съществува повече от 1320 години и неизменно мъжете в него са се казвали Антон.

Но...да направим един скок във времето и да се пренесем в началото на деветдесете години на миналия век.
Господин /вече г-н/ Антон Хлебаров се беше наредил в тиха септемврийска вечер на една гъстонаселена опашка, намираща се в подножието на едни стълби, /които опираха в небесата/, на сграда на ул. Раковски № 134 и с мъка си пробиваше път нагоре. Толкова месеци стоеше и се бореше тук с тарапаната от хора, но повече от две стъпала не беше изкачил.
Тогава почувства, че някой зад него с лекота летеше на горе по стълбата и г-н Антон Хлебаров го запита:
- Г-не, моля ви, вземете ме със себе си към върховете служебни! Ще ви бъда верен до гроб!
- Да те взема, що да не те взема. И без това ми трябват верни мои братовчеди. Как се казваш?
- Казвам се Антон...
- Не може! -прекъсна го властно властният господин. - С това име не вървиш!
И продължи сам своя бяг към небесата държавни.
- Ама защо...- не можа да включи Хлебаров.
- Защото се казваш Антон, бе! - му подсказаха от, устремилата се към върховете чиновнически, тарапана.
Хлебаров зяпна от недоумение...
Тогава някой изрецитира:
-"Колко дена го били,
ни дума, ни вопъл, ни стон!
Но устата сгрешила,
само промълвила - Антон"!
Чак сега Хлебаров включи! Значи неговото име е описано в това гнусно комунистическо стихотворение. Само не можа да си отговори на въпроса, то от Вазов ли беше, от Смирненски или от Хрсто Ботев.
Ядосан, Хлебаров със сълзи на очи и болка в сърце напусна устремилата се към върховете държавнически огромна тълпа и побегна кам общината с твърдото намерение веднага да си смени името с нещо, по-такова. Взе формуляр и застана на една опашка от люде, които до един бяха решили, като него, да си сменяват името.
Прав попълни формуляра и зачака. Ама и тая обашка се придвижваше с бързината на оная, що беше преди малко напуснал.
Минаваха часове и той вече не издържаше да стои със затворена уста. Направи плах опит да заговори тоя, що беше стабилно застанал преди него.
- Извинете, господине, но аз не очаквах да има толкова много кандидати за смяна на имена.
-Как няма да има, като тия, дето ги виждиш пред нас, половината са Лениновци, а останалата половина - Сталиновци.
-Да, но аз не съм ..
-И аз не съм с такова име, но...
-А вие от какво име бягате, ако позволите да Ви запитам?
- Сега ще се кръстя Бриго, че нашите навремето са ме кръстили Бригадир. Бригадир Аспарухов - не ми пасва вече. Та затова ще се казвам Бриго Аспарухов от днес нататък!
-Да, не подхожда на левент като Вас име Бригадир..
-Знам! А ти от какво име бягяш?
-Ами,...аз бягам - като ученичка отвърна Хлебаров - от името Антон.
-Що бе човек? Не е Ленин, нито Сталин, какво му е на името?
Хлебаров тиха на ухото му издекламира онова стихче. Тогава бъдещия Бриго Аспарухов, но все още настоящ Бригадир Аспарухов отвърна:
-Ти не си с мен, ясно? - и му обърна мощно гръб.
Тук отново правиме скок във времето, но само то няколко часа.
Хлебаров беше вече пред гишето и подаде попълнения формуляр. Лелката го прочете, каза "Добре. Таксата струва 2 стотинки", които Хлебаров моментално подаде, лелката му взе паспорта и отсече:
-На 11-ти елате да си получите новото име.
Така Хлебаров след 11-ти вече не се казваше Антон , а АнтоАн.
За негова чест трябва да споменем факта, че това име той сам си го измисли. Тази открита от него буквичка "А" направо го излъска целия.
"Я, какво име вече притежавам! Антоан, което идва от Антоанета. Не беше ли тя една красива и умна западна принцеса, която раздаде на народа си пасти вместо хляб? Ами да! Точно така е! Вече и името ми е ориентирано на запад. Сега за нула време ще изкача ония стъпала на 134".
Хлебаров стигна запъхтян на 134, на с отворена от изненада уста установи, че опашката от чакащи за издигане към върховете държавнически и партийни е нарастнала и вече опашката започва от...
Хлебаров пое към края на опашката. А тя се беше проточила към Първа Градска и след един километър ходене Хлебарон откри, че опашката започва от там, където свършна ул. Раковски. Чак от Перловската река!
Тази клоака на големия град, Перловската река.
Все едно всички фекалии и мръсотии, що носеше реката, бяха устемени към оная сграда на 134!
Антоан /вече, а не Антон/ Хлебаров се отказа да застава на тази воняща на отпадъци човешки опашка и пое към Банишора, където живуркаше.
Сега пак трябва да направим един скок във времето от десет години и да дойдем в наши дни.
Хлебаров нищо не успя да постигне с новото си име вече цели 10 години и много се тормозеше от този факт.
Един декемврийски ден на 2001 г се замисли: "Щом името ми Антоан произлиза от принцеса Антоанета, то това мое име много подхожда да се появи в някой женски вестник, примерно, в най-известния женски вестник "Вестник за жената"!
Малко му трябваше на Антоанчо. За нула време написа една дузина разкази, есета, критични статии против Царя и БСП, които лично занесе в редакцията на вестника, като през цялото време увековечаваше събитието с камера до очите.
Започна с нетърпение всеки понеделник да си купува още в ранни зори "Вестник за жената" с надеждата да види там своето велико име, изписано под някой материал: Антоан Хлебаров!
Ей, че радост щеше да има тогава!
................
Вече втора седмица г-н Антоан Хлебаров редовно пие един куп лекарства, които му предписа неговия личен лекар. Защото миналия понеделник Хлебаров още в ранни зори прочете във "Вестник за жената" не своето име, а това на Георги Варненски, известен в неговия любим дир като Ззлобата.
Това вече не можеше да понесе. С мъка беше успял да понесе на времето Аполон, дето всяка седмица го четеше в тоя вестник, но сега и Ззлобата да чете...
Та от миналия понеделник г-н Антоан Хлебаров е в едно състояние, което е...
А бе, не е за разправяне...

ВСИЧКИ ТУК СМЕ ВРЕМЕННО.
БЪЛГАРИЯ Е ВЕЧНА!