Интересно нещо е българинът. Във всяко отношение. Хем не е свикнал да дава, хем ако даде, после дълго го е яд. А все очаква да му дават. Всичко, всякога, независимо от него и от предмета на очакваното. Като се започне от природните явления ("Лятото/зимата ги дават сушави…", "От утре го дават да се стопли…"), мине се през законно очакваната работна заплата или пенсия ("Май до края на другата седмица ще дават заплатите/пенсиите…"), та се стигне чак до спортните резултати (В неделя го дават ЦСКА да бие "Левски" …), негово величество нашенецът като овца на заколение все чака някой, отнякъде да му даде нещо като милостиня или подаяние. Не знам наследство от социализма ли е това, от капитализма ли, но през феодализма със сигурност не е било така. Да не говорим за другите обществени строеве. Защото даже всесилните преди век и нещо по османски присъствали у нас комшии са ни питали за една нищо и никаква сега вяра ("Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?").

Кой е тоя, от когото все чакаме? И защо? Не е ли време вече вместо все да чакаме да вземем, че поне да си искаме? За да не стигнем дотам, че да вземем да си вземаме! Като в Аржентина, например. А?

Станислав Вълчев, София, кв. “Дървеница”

П.С. Извинявам се, за първи път пействам тук готово мнение, но е толкова точно, че не ми се искаше да го пропуснете.


Ще бъдете много наивни, ако вярвате на думите ни, гледайте делата ни.
Гоце Делчев

Да си ВЗЕМЕМ своето. И още нещо - заедно. Защото поединично не се получава вече. Освен бягството. Верно, трябва да сменим "алгоритъма".

Но не колективно! Това го гледахме.

Хем заедно, хем всеки за себе си - това трябва да се научим - на борба и съпротива без насилие.
За какво? Ами за индивидуални права на участие и контрол върху властта - права на пряка демокрация, които ще закотвят властта тук, на това парче земя и сред хората които живеят на него.
За да се подготвим за "Аржетина", която идва, идва и при нас...

Вземи свободата си! -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите