Забраните като панацея

Във връзка случая с "Индиго", ми прави страшно лошо впечетление, че всички предложения се изчерпват с :
Да се забрани ........
Да се затворят..........
Де се лицензират......
Това не е начина. Едиственото което трябва да се направи е ясно да се регламентира кой носи отговорноста. И как когато е виновен, да си я понесе във възможно най-кратки срокове.

Само със забрани няма да стане. Виж, затварянето (по-скоро заплахата от такова) може да помогне. Като собствениците на дискотеки и др. заведения знаят, че гарантирано може да им ударят катанеца при неспазване на изискванията за безопасност, забраната за продажба на алкохол на деца или при толериране употребата на наркотици, със сигурност ще се позамислят дали искат да си рискуват бизнеса.

Кой скри тениските?

... бизнеса им не се състои точно от това.

And if you tolerate this
Then your children will be next

сингапурско законодателство ...

Кой скри тениските?

Тези, които не спазват закона, забраняващ продажбите на определни вещества на деца или изобщо, не биха спазили и другия закон - забраняващ подкупа. Живеем в адски бездуховно време - в момента посевместно важащо е твърдението на чикагския сърбин кръчмар от ,,До Чикаго и назад'' - ,,Парица е царица!''. Едни ще се погрижат сами за децата си, на други не им пука, и като на вторите цедата пострадат какво - да си ги мислят родители им ли ?

Човек е толкова велик, колкото са велики мечтите му!