Огромна мравка
пълзи по рогозката.
Каква жега!

Широ


Носач на вятъра е
продавачът на ветрила.
Жарко е.

Како


Хладен ветрец
раздухва косъмчетата на
гъсеницата.

Бусон

Колко е малък човекът!
Съвсем не се вижда
сред зелените листа.

Бусон


Само планината Фуджи
е останала непогребана
под младата зеленина.

Бусон

Настъпих черупка
на мъртъв рак.Разбрах-
идва есента.

Шики


Плясъкът на вълните
се слива със звука на флейта.
Есен в Сума.

Бусон

Прочетох първите редове и какво ми направи впечатление:
"Всяка година в средата на месец януари в Япония се провежда състезание за поети-конкурс по зададена тема"
Това ми прилича на изкуство правено насила и по задължение,а не идващо от сърцето......

я пак прочети:

На Големия Буда
от носа излита
лястовица.

Исса

------------
на мене много ми харесва : )

Врабчета
играят на криеница
в чаените цветове.

Исса


---------------
а?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

уверявам те, че по времето на Исса не е имало конкурс през януари. Кво да ги правиш - средновековни хора.

Преди време бях пуснала нещо именно от такъв конкурс - мисля, че е отпреди три години

Косата на сина ми е руса,
косата на жена ми - кестенява,
моята е бяла

Дори това не ми прилича на поръчкото изкуство

Не е така..............как можеш да твърдиш,че участниците в конкурсите
творят насила?!.......това е просто непонятно...

Не знам за вас,но мен тези стихчета ме омагьосаха тотално......
Да,сигурно има и такива семейства в които,в името на традицията
например карат децата си ПОЧТИ насила да участват,
за да се гордеят с тях после и т.н., но ВСИЧКИ..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хайде да опитаме нещо като японска поезия с български мотиви

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите