Зная
на никого
няма
да липсвам.
И на себе си
даже
едва ли.
Няма
кого да целуна
за сбогом
и на кой да кажа прощавай.
Ето
днес затворих вратата
и потеглям бавно към края.
Няма
болка,
няма
надежда
и сълзи в очите ми няма.
.
И когато
застана пред Господ
ще го питам:
Вярваш ли в Рая?
Сътвори и за мен едно райско сходство,
за да тръгна обратно към ада.

И къде се разбърза?
Имаш работа бърза
там във Ада, във Рая,
или Бог знай къде?

Никой няма да плаче?
Може би. Но сираче
твойто място в света е, че
никой тебе не е.

Болка няма. Добре.
А усмивка ли има?
Мъка няма. Не зле е.
А искри откъде?

И Бог не помага....

Ще ми повярваш ли?

Ако ти кажа,
че всеки
земен
върви
по свойта
Via Dolorosa?
Ще ми повярваш ли,
о, цвете на нощта
окъпано в роса
от сълзи
черни като абанос?
Ще ми повярваш ли,
ако ти кажа,
че ще съмне скоро,
защото
мракът
непрогледен
е винаги преддверие
към първите лъчи
на слънцето,
които ще пронижат
като стрели,
изпратени
от лък вълшебен
короната
на твоето
единствено
в света
и толкова
прекрасно
дърво - дървото
на живота,
все още
неразлистено,
защото зима е,
а зимата е люта.
Ще ми повярваш ли,
ако ти кажа,
че на земята съществува
твое, само твое
райско сходство,
но трябва дълго,
дълго да го търсиш,
защото няма,
няма път утъпкан,
който право там
да отведе?

Не си отивай,
аз предусещам,
не, аз зная,
скоро ще се зазори,
на омагьосана поляна
закътана сред
трижди омагьосани гори
ще цъфне черна лилия
росата във дъга
ще се превърне.

Ще ми повярваш ли,
ако ти кажа,
че скоро,
много скоро,
нощта със цвят на лилия
във ден
със светъл лик
ще се превърне?

Редактирано от efir на 25.01.01 11:49.

Тишината
ще ти каже
премълчаното
самотата
ще превърже
раните
А аз?
За мене е
достатъчно,
че вярвам
в думите,
които
аз
за тебе
казах.

за 7 секунди поне
Точно 7
като
7-те грехове.

Значи ще стане -
и ще е като седемте блаженства !