пускам това, защото го намерих случайно в едни стари записки. незнайно защо не се включва в стихосбирките с най-добрата му лирика.

Приятели, приятели, елате!
И нека мойта стая ви сбере,
тъй както би ви сбрала и земята,
когато някой скъп човек умре!
Елате всички! Искам да ви видя
и да разкажа мъката си вам -
как в шест стени животът ме зазида
и как е страшно вътре да си сам!
И как един, един прозорец тесен
за мен и ден, и нощ, и всичко бе,
и как една любов ми го отнесе -
и слънцето, и звездното небе...
На този тих прозорец под стъклата
веднъж ли се е смяла любовта!
Но тя не хлопна нивга на вратата,
да каже: "Дойдох да те навестя..."
Един-единствен път отби се само
и аз протегнах чакащи ръце,
но ги разбих о ледения камък,
защото го помислих за сърце...
И днес не знам от болка ли, от що ли
по мене страшни гърчове пълзят
и тръшват ме в леглото като болен,
и със желязо мозъкът горят!
Приятели, елате ми кажете
дали е несъвременно това -
от мъка да си прикача въжето
или да стрелям в лудата глава?
Че времето ни днес е най-човешко:
Люби, скърби, но не плачи на глас!
Приятели, елате, че е тежко!
А два пъти по тежко е без вас!

Aurortche, благодаря ти?! От къде го изрови това?
Знаеш ли, че е на най-малко 25, а може и на 30 години това? И онзи ден се бях сетил за строфата:

"Един-единствен път отби се само
и аз протегнах чакащи ръце,
но ги разбих о ледения камък,
защото го помислих за сърце..."

и се мъчех да си спомня на кого беше...

Пак ти благодаря, страшна си,{got mi e]

Винаги съм ти рамо - Звездичке!!!!

А на мен???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Prekrasno e! Blagodaria ti che si go vyvela.

ми намерих го тука в един стар тефтер, явно съм го преписала отнякъде:)
има и други разни, все хубави:)

ама е страшен този Дамян, няма кой да го мине просто...
макар, че любимия ми български стих от Фотев е писан:)

-------
Be Real

Aurortche,, но това не ги прави по-малко добри и хубави... и много хора ще попаднат на стари тефтери, и малко от тях ще ги разгърнат...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами да:)
и аз май съм старомодна, защото харесвам много стари неща повече от други съвсем нови.
като например - литературата и поезията от 40-те години, още по-назад и малко след това:)))

много малко са съвременните писатели, които ме впечатляват:)


-------
Be Real