Знам, че всичко е досадно и фалшиво.
И днес, ако след този фарс нелеп
все пак ти пиша, знай, че вече пиша
на своята любов, а не на теб.
На любовта, голямата, онази,
която руква като майски дъжд
и за която Куприн беше казал:
"На сто години идва по веднъж!"
Всесилната...Разбира се, със нея
днес вече нищо общо нямаш ти,
но някога във свойта фикс-идея,
аз я обличах в твоите черти.
В гърдите си я носих като рана,
горях от светлините й огрян,
а ти, прочела хиляди романи,
от нея просто правеше роман.
Развличаше се ти. Аз страдах, плаках.
За теб бе филм от скука, за мен - вик.
А можех сто години да не чакам.
И всичко можеше да свърши в миг.
Без стихове, без сълзи и без болка.
Без "ох" и "ах". Без гняв, без страст, без звук.
Ключът в ключалката. "Довиждане". И толкоз.
Като със всяка друга, с всеки друг.
Но ти за мен не беше всяка. Беше
единствена жена от небеса.
И неспасен от своя грях човешки,
аз нещо друго исках да спася.
Безсмъртнон нещо. Но в света, затрупан
от женска скука и от мъжки бяс,
остана то в романите на Куприн,
остана някъде далеч от нас...
Сега сме вече чужди и враждебни.
А срещне ли ни пак случайността,
се питам как могъл съм и във тебе
да видя Куприновата мечта?
Живей си ти, виновна и невинна!
Бъди за всеки "всяка"! С дух и плът
очаквай свойто щастие да мине!
Дано се лъже Куприн - в сто години
се случва и да мине втори път...

много е хубаво....

А дали??....

това е от съвсем наскоро излязла стихосбирка на Д. Дамянов, знаеш ли коооолко мнооого чуднички стихотворения има. дори има няколко, които за пръв път се публикуват.

Имах предвид, а дали е така, както в стихотворението...
загубена работа...

А стихосбирка ли? Къде да я намеря?
Чувството и любовта, в какви ли не обвивки ще ги намериш...

Благодаря

ако харесваш дамян дамянов-ите стихове. на мен заедно с фотев, евтимов и цанев е от любимите ми български писатели:)
издателството е "МИС 69" ООД, София 2000
стихосбирката се казва "В духа си вечен" и съдържа едни от най-хубавите му стихове през годините + няколко неиздавани досега:)

...
Лисицата и Ефир

ама забравих да отговоря на въпроса ти.
вярвам, че любовта идва веднъж на сто години, да! за мен поне е било така и продължава да е:)

ти се съмняваш?

ви хареса!:)
изкушавам се да препиша още, но не искам да досадя:)

просто исках да кажа друго.
Всъщност, същото, което и ти...
Идва веднъж в живота на човека.

Но за теб, нима вече е дощла? Ако си млада, това не е добре, как ще я караш от тук нататък? :-))))