Знам, че всичко е досадно и фалшиво.
И днес, ако след този фарс нелеп
все пак ти пиша, знай, че вече пиша
на своята любов, а не на теб.
На любовта, голямата, онази,
която руква като майски дъжд
и за която Куприн беше казал:
"На сто години идва по веднъж!"
Всесилната...Разбира се, със нея
днес вече нищо общо нямаш ти,
но някога във свойта фикс-идея,
аз я обличах в твоите черти.
В гърдите си я носих като рана,
горях от светлините й огрян,
а ти, прочела хиляди романи,
от нея просто правеше роман.
Развличаше се ти. Аз страдах, плаках.
За теб бе филм от скука, за мен - вик.
А можех сто години да не чакам.
И всичко можеше да свърши в миг.
Без стихове, без сълзи и без болка.
Без "ох" и "ах". Без гняв, без страст, без звук.
Ключът в ключалката. "Довиждане". И толкоз.
Като със всяка друга, с всеки друг.
Но ти за мен не беше всяка. Беше
единствена жена от небеса.
И неспасен от своя грях човешки,
аз нещо друго исках да спася.
Безсмъртнон нещо. Но в света, затрупан
от женска скука и от мъжки бяс,
остана то в романите на Куприн,
остана някъде далеч от нас...
Сега сме вече чужди и враждебни.
А срещне ли ни пак случайността,
се питам как могъл съм и във тебе
да видя Куприновата мечта?
Живей си ти, виновна и невинна!
Бъди за всеки "всяка"! С дух и плът
очаквай свойто щастие да мине!
Дано се лъже Куприн - в сто години
се случва и да мине втори път...

много е хубаво....

А дали??....

това е от съвсем наскоро излязла стихосбирка на Д. Дамянов, знаеш ли коооолко мнооого чуднички стихотворения има. дори има няколко, които за пръв път се публикуват.

Имах предвид, а дали е така, както в стихотворението...
загубена работа...

А стихосбирка ли? Къде да я намеря?
Чувството и любовта, в какви ли не обвивки ще ги намериш...

Благодаря

ако харесваш дамян дамянов-ите стихове. на мен заедно с фотев, евтимов и цанев е от любимите ми български писатели:)
издателството е "МИС 69" ООД, София 2000
стихосбирката се казва "В духа си вечен" и съдържа едни от най-хубавите му стихове през годините + няколко неиздавани досега:)

...
Лисицата и Ефир

ама забравих да отговоря на въпроса ти.
вярвам, че любовта идва веднъж на сто години, да! за мен поне е било така и продължава да е:)

ти се съмняваш?

ви хареса!:)
изкушавам се да препиша още, но не искам да досадя:)

просто исках да кажа друго.
Всъщност, същото, което и ти...
Идва веднъж в живота на човека.

Но за теб, нима вече е дощла? Ако си млада, това не е добре, как ще я караш от тук нататък? :-))))

какво е това ви - давай на ти.
Виж ме на снимката - кликни на почерненото именце ефир - още не съм вие.

на 21 съм:)
дошла е да, бая отдавна беше:)
и продължава...и защо ти се вижда страшно това? не е ли по-скоро приказно хубаво?:)

защото виждам, че горе и илия е писал, за туй говорех в множествено число:)))
мисля, че бих те засегнала ако се обърна към теб на "вие", да не си ми даскалица, я:)))))
снимка ли?
я, да видя:)

снимката не се отваря
дава ми
You are not authorized to view this page

Ще ти пожелая да не те напуска,
това е страшното...

От това по-хубаво няма, от истинската...

Радвам се за теб, Aurortche, :-)))

теб също:)

хей :)

най-сетне нещо хубаво да ми се случи днес :)

благодаря, Аврора

и хайде (без притеснения за досадност) пусни още нещо от непубликуваните до сега неща, защото и на мен Дамян Дамянов ми е един от любимите български поети

http://enigmatic.search.bg/images/felice.jpg

Лека нощ, звездичке!

http://enigmatic.search.bg/images/felice.jpg

Някой си прави майтап с мен - брод успя да я види.
Както и да е - все някой ще я види на този адрес.
А и да не я види - аз съм си аз.
Лека нощ.

и красиви сънища!

И на теб, и на Аврора - красиви сънища!

това беше от публикуваните му, макар да си призная, не ми беше известно досега:)

ей сега ще подбера нещо!:)

Нечакана, невикана, отровена,
изпепелена в толкова мечти,
под девет кръста в паметта заровена,
така жестока пак възкръсна ти!
Така жестока и така упойваща!
Такава сладка и такава зла!
И като ваза моето спокойствие
строши със свойте вятърни крила!
И то сега - в годините, когато аз
от хали вече бях се вкаменил!
И то сега, когато с теб, с тъгата си
като с хвърчило на дете се бях простил!
И то сега...Когато в дни изгубени
изгубил аз бях толкова сърца
и се надсмивах сам над всички влюбени,
наричайки ги "глупави деца"!...
Но ти дойде! Съвсем изневиделица!
Кога и как - самият не разбрах.
В живота ми се втурна с гръмотевици
и го направи целия на прах!
Превърна го на гробище, на нищо ти!
Разби го с вулканичен земетръс!
...И днес аз крача - сянка в пепелището -
и себе си събирам къс по къс.
Ала не съм убит! Вървя с достойнство
и на погроми още съм готов!
По дяволите мъртвото спокойствие!
Здравей, Любов! Добре дошла, Любов!
Невикана, нечакана, прекрасна си!
Срути ме цял! Със огън ме жежи!
Убивай ме със страшното си щастие!
Боли ме, да усещам, че съм жив!

(стихотворението се публикува за първи път)

Ти си самата провокация тази вечер, Aurortche,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

neshto oshte stila ne moga da go vdena
kato ritmika na izkaza
moje bi da go prepisha li
kvo li:)))
i moje bi shte si imam nepriatnosti kakto kaza:))

Добър вечер, Обич! Добър вечер!
Ах, каква ти вечер - вън е нощ!
Всичките нормални хора вече,
зная, карат втория си сън!
Сигурно и ти спиш. И те галят
двете чужди сънени ръце.
Не ревнувам, не тъжа, не жаля!
И аз милвам нечие лице.
Нечие. Разбира се, не твойто!
Кой, чие - това е все едно.
Важното е, че в нощта спокойна
аз съм пак със тебе, моя нощ!
Мое слънце, моя скръбна Обич!
И на двете си очи крепя
на тавана тъмен твоя образ,
който не ми дава да заспя!
Нека да те милва който иска!
Нека да те люби който ще!
Ти, далечна, си ми дваж по-близка!
Аз без теб съм във самата теб!
Дим цигарен твоя лик рисува.
Пулсът в мен го врязва като с нож.
Ако ти си будна, те целувам!
Ако си заспала - лека нощ!

(публикува се за пръв път)

?:)

tva ne e istina
prosto neam dumiiiii
:)))))))

Това ми дойде в повече...

Наистина лека нощ, толкова хубави неща, нека останат в нас... И в теб, никога да не те напускат...

Щом го казвам, така е.
Можеш да ми вярваш.

харесва ли ти или не?
или ти е близко? или що ли?
:)

или разчувства:)
надявам се второто.

Слънцето е в тези стихове, които ти поднесе тази вечер, Aurora,как ще се спи сега?
Лека нощ и благодаря! :-))

това е толкова ужасно, ужасно хубаво.

уау... а казват, че била старомодна таква поезия - глупости на колелета

ето така се става безсмъртен.
... красота

:)
благодаря

просто не си го чел (Д.Дамянов) достатъчно :)

Ти пак ме гледаш с ласкави очи
и питаш пак: "Боли ли те за нея?"
Тешиш ме за разтуха: "Не плачи!
Ще я забравиш...Аз ще ти попея!"
И аз се стапям в нежния ти глас,
и аз забравям минали обиди.
Но милвам теб, а мисля за оназ,
която преди тебе си отиде.
Тя никога не милваше така,
тя като теб не можеше да пее,
но аз жадувам нейната ръка
и гледам теб, а виждам само нея!
Ах, твоята усмивка тъй добра
пред мен света отваря като книга,
но обичта ти - обич на сестра -
повярвай, за сърцето ми не стига!

da be i blizko i mnogo mi haresa shtoto onia den
neshto takova mi stana prez noshta
no ne sushtoto
abe ne moga da go opisha
se edno mejdu cherveno stomaneno i tebeshireno bialo:))

старомодна...
с рими, със стъпка, словата се леят като песен дълбоко, дълбоко и галят сърцето, душата...
аз съм старомоден.
явно в стиховете си е вложил и част от своята душа. а тя е наистина красива.

che tova g cheta na fona na miles davis
i mi e super iako
i neshto ne moga da produlja s bachkaneto v momenta:)))

Ще ти целуна тъжните очи!
Ръцете ти гальовни ще целуна!
От много студ устата ти горчи,
от много вятър станала си струна.
От дъждове си станала бреза,
от бурите - сразена трепетлика.
Но в твоя смях и в твоята сълза
една земя - България - ме вика.
Зове ме с рози, просеник, и креп...
Във тебе аз земята си обичам,
обичам тебе в нея, нея в теб.
Пред двете ви от обич коленича!

и имай този миг :)

мислиш ли, че би нарекъл това, което изпитваш в момента щастие?

"Ще ти целуна тъжните очи!
Ръцете ти гальовни ще целуна!
От много студ устата ти горчи,
от много вятър станала си струна.
От дъждове си станала бреза,
от бурите - сразена трепетлика."

..... Аврораааа...пиши, преписвай... не се изморявай, моля те!... дай на тази чистота да дойде и при нас

Мираж? Мечта? Мраз? Мерзост? Мъст?
Не знам кое от всички е жената.
Но името и все започва с "М".
И май е всичко, сбрано във едно, тя.
И все с това проклето "М" край мен
мотае мигновената ми мъка.
Минава "М" - то в мисли нощ и ден:
"М" - мое минало, мой рай, мой пъкъл...
И мое мигновение, дошло,
отишло си във дни незабравими.
Отдавна. Вече ни добро, ни зло
ми носи то. Но неговото име
и неговата първа буква "М"
през мене като метеор премина -
в началото - "Мечта", а после - "Мъст"
и най-накрай - "Мълчание" и мнима
любов, която никога въобще
в живота ми не е била, защото
измисляйки си всичко, щем не щем,
със "М", без "М", и денем и ноще
измисляме самите си животи.


--------
ами това е и аз не се сдържах :)

Та значи: реши и си отиваш!
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден - два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри,
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта...
И го ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
четрите ти и топлата ти гръд,
за да запомня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта
и после с песента си недопята
отново да го върна на света.

(това се поколебах дали да препиша, навява много, много тъга...и безнадеждност)

хубаво стана:)
радвам се много, че споделихме това тази вечер!

май всичките дамянови стихове са тъга

Не си отивай! Чуваш ли - не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта!
Ни себе си, ни мене не залъгвай
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят. И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце със теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш -
ще стига ли до тебе моя глас?
Ще викаш ти, гласът ти ще се връща,
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викане, във зов "Ела! Ела!",
Ще оглушеем, да, ще онемеем!
Ще станем глухонеми викала!
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но нямат глас, но нямат слух в ушите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят,
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай Чуваш ли, не тръгвай!

споделихме една вечер

и си спомнихме ненадейно за една болка и една красота, която може би днес цял ден се опитвахме да зърнем зад някой студен ъгъл.... аз поне със сигурност "да!"

но са като музика.
музика и скръб в едно...
и съдържат толкова истина. и най-красивата любов навява тъга. не зная защо? но чувствам, че е така...

не беше ли?

по дяволите.... иде ми да викам...

виновно...искаше ми се да не съм...
не зная как да кажа...дано не съм те наранила, преписвайки безспир стих след стих...

тук един приятел на кю-то каза, че започвам да прекалявам...мисля, че е прав. най-добре е да спра. ако можех да отмия мрачното настроение, което донесох или да го отнеса със себе си - бих го сторила. наистина.

лека нощ, лилитук!
и сияйни сънища!

ти сияеш!

чувствам се превъзходно, наистина
толкова беше хубаво :)

лека нощ и на теб

ne mi e bilo takova
chesno
topla prozirna mugla:)))

Лъжа ли беше първата ни ласка?...
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж - роден, но неживял?...
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: "Вижте,
от туй е топло моето сърце!"
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!...
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях...
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах...
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора -
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил -
деца ли срещна - милвам с две ръце.
Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

-----

P.S. Може би не всеки има книгата на Aurora или пък не винаги му е подръка, когато му се прииска да прочете нещо хубаво. Един приятел ми каза на мен къде да ги чета, позволете ми да го кажа на вас: http://slovo.orbitel.bg/damyanov/index.htm
Винаги, когато имате нужда от красота...

biah zabravila za tozi sait. sega se sestam che v nego biaha publikuvali nai-hubavite stihove na Hristo Fotev:)