Ya da drasna neshtichko tuk i az.

Miris na otkusnat kukuryak.
Bleda i premruznala Luna.
Maluk samodiwski krak,
stupwasht v lekata rosa.
Zdrawets,sgushen w kosite,
tiha muzika dolita.
Plamuk topli se v ochite,
tri tela se wiyat w ritum.
Dyh,uhaesht na bosilek,
taen priwkus na omaino bile.
Shepot,pesen,smyah i romon
w tishinata se proronwat.
W sun se wplitat i se budyat pak,
s miris na otkusnat kukuryak.


Sujalyawam za latinskite mi bukwi,ama nyamam drug nachin w momenta.

greshkata e ne v latinskija, a v matematikata ti

prelest.

Ухание на нощ със аромат на сняг
намръщени са облаците и се въсят
тъгуват за луната,
която чезне, за да умре
ала и за да възкръсне пак.
Ухание на дъжд и розови листенца
на плод откъснат и желан, но забранен
какво ни става
всички тук бленуваме
за мириса на розата, за нежността на
зазорилия се ден,
за някого
за нищо на света
за пролетта, която дълго ще се крие
и още трябва да дочакаме...
Загубих се отново
всичко тук ухае
листата
цветовете на нощта
твоите стихове
босилекът и орхидеята
окапалата шума
Опивам се от думи и от рими
чужди, свои, ничии
от аромата на финеса
извиращ от написаното между редовете
Съвсем залутах - тръгвам си -
Написах ти.

Kakwo imash predwid?Towa za trite tela li?
Ami nikude ne e spomenato ,che e samo edno.;)

az si misleh da go poswetya na wsichki weshtichki i weshteri w efira,ama se setih ,che
sum pisala za smodiwi,ta zatowa se otkazah.No da znaesh ,che e posweteno na wsichki mistichni naturi...

NEVEROYATNO!

Тя толкова е тиха и потайна
покрива всичко с теменужен плащ
зове и мами
плаче и прегръща
закриля и примамва
Дори когато мъртва е Луната
а Слънцето пътува в свойта ладия
над други брегове и океани

Тя ни дарява щастие
тя ни нанася рани
убива ни и възкресява
с всеки сън
Прозореца си отвори
тя е навън
и те целува
а ако е щастлива
ти изпраща нощи в бял сатен
или благословена муза...
Написах ти отново -
за нощта
а във сърцето ми танцуват
нощ и ден, нощ и ден...
с ухание на

роза, с цвят червен,
/баграта, белязана със знака на
кръвта пролята:
синя - като мастилото
алена - като залеза/,
цвят, отреден най-вече за
избраниците на музите и Любовта.

A kakvi li neshta pravqt tezi tela?