Ya da drasna neshtichko tuk i az.

Miris na otkusnat kukuryak.
Bleda i premruznala Luna.
Maluk samodiwski krak,
stupwasht v lekata rosa.
Zdrawets,sgushen w kosite,
tiha muzika dolita.
Plamuk topli se v ochite,
tri tela se wiyat w ritum.
Dyh,uhaesht na bosilek,
taen priwkus na omaino bile.
Shepot,pesen,smyah i romon
w tishinata se proronwat.
W sun se wplitat i se budyat pak,
s miris na otkusnat kukuryak.


Sujalyawam za latinskite mi bukwi,ama nyamam drug nachin w momenta.

greshkata e ne v latinskija, a v matematikata ti

prelest.

Ухание на нощ със аромат на сняг
намръщени са облаците и се въсят
тъгуват за луната,
която чезне, за да умре
ала и за да възкръсне пак.
Ухание на дъжд и розови листенца
на плод откъснат и желан, но забранен
какво ни става
всички тук бленуваме
за мириса на розата, за нежността на
зазорилия се ден,
за някого
за нищо на света
за пролетта, която дълго ще се крие
и още трябва да дочакаме...
Загубих се отново
всичко тук ухае
листата
цветовете на нощта
твоите стихове
босилекът и орхидеята
окапалата шума
Опивам се от думи и от рими
чужди, свои, ничии
от аромата на финеса
извиращ от написаното между редовете
Съвсем залутах - тръгвам си -
Написах ти.

Kakwo imash predwid?Towa za trite tela li?
Ami nikude ne e spomenato ,che e samo edno.;)

az si misleh da go poswetya na wsichki weshtichki i weshteri w efira,ama se setih ,che
sum pisala za smodiwi,ta zatowa se otkazah.No da znaesh ,che e posweteno na wsichki mistichni naturi...

NEVEROYATNO!

Тя толкова е тиха и потайна
покрива всичко с теменужен плащ
зове и мами
плаче и прегръща
закриля и примамва
Дори когато мъртва е Луната
а Слънцето пътува в свойта ладия
над други брегове и океани

Тя ни дарява щастие
тя ни нанася рани
убива ни и възкресява
с всеки сън
Прозореца си отвори
тя е навън
и те целува
а ако е щастлива
ти изпраща нощи в бял сатен
или благословена муза...
Написах ти отново -
за нощта
а във сърцето ми танцуват
нощ и ден, нощ и ден...
с ухание на

роза, с цвят червен,
/баграта, белязана със знака на
кръвта пролята:
синя - като мастилото
алена - като залеза/,
цвят, отреден най-вече за
избраниците на музите и Любовта.

A kakvi li neshta pravqt tezi tela?

Hubavi neshta pishesh,nadqvam se da sreshtam po-chesto toq poezia

taya poeziya dosta v toya klub,ama s po-stari dati.
Naposleduk,nyamam mnogo vreme da pisha tuk.
Blagodarya ti!;)

Efir,zapochvash da se pravrushtash v moeto vduhnovenie.Strahotno e vsichko tova,koeto mi napisa!

Prikazna Poaro.... opredeleno znaesh kak da razkazwash ... :-)) da ne bi da si tancuwala sys samodivite, a?

there is no other like /me :-PPP

:))))

i ti tantsuva s nas.
Noshtta tseluvashe se s tvoya glas
Edna Luna prehlasnata mulcheshe
Otdavna,tolkova otdavna beshe...

kolko leko e ....
s kakvo uhanie
....... e tvoeto pero

predstawiam si kakvo bi izlezlo ot nego
koagoti vliubena .....naprimer

ти си виновна тази сутрин в главата ми да вее вятър и спомен за лъчи, опънати като струни на арфа между дърветата, за влажния мирис на тревата, за жълтата пеперуда, кацнала върху захвърлените насред поляната обувки, за русата грива на ива, самодивата, тичаща гола и безотговорно млада онази сутрин в края на май, за водопада...
ти ми върна усещането за мокрото зелено на мъха под пръстите. близо, толкова близо... :-)

...

..да освежи душните духове :-)

Otdavna, tolkota otdavna beshe
pochti kato wyw drug jiwot ...
Sega na syn se wryshta do mene
spomen za onazi nosht.


there is no other like /me :-PPP

В ухото си долавяш тихото шептене
на пожълтелия,прегърбен старец-спомен.
Той моли те да го прегърнеш и поемеш
по пътя странен,хубав и самотен.
На краят уморено ще поседнеш,
ще видиш себе си и нас в танца си унесени,
усмихвайки се ще запееш онази,същата небесна песен.

Oнази песен, същата, която
май цял живот във себе си я нося ...
Ще я запея с глас, когато
пак по самодивски ще играем боси.

there is no other like /me :-PPP