|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
Тема
|
Любим поет?
|
|
Автор | Пипилота (Нерегистриран) |
Публикувано | 10.11.00 22:51 |
|
Мнения???!!!????
| |
Тема
|
Отг: Любим поет?
[re: Пипилота]
|
|
Автор | filter (Нерегистриран) |
Публикувано | 11.11.00 00:54 |
|
Хамлет Лорд Байрън Пушкин Толкин Вазов и т.н.
| |
Тема
|
Дебелянов и Вапцаров.
[re: filter]
|
|
Автор | lack (Нерегистриран) |
Публикувано | 11.11.00 22:24 |
|
*
| |
Тема
|
Отг: Дебелянов и Вапцаров.
[re: lack]
|
|
Автор | luck (Нерегистриран) |
Публикувано | 11.11.00 22:58 |
|
АЗ искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила. Градът далече тръпне в мътен дим, край нас, на хълма, тръпнат дървесата и любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим.
"В зори ще тръгна, ти в зори дойди и донеси ми своя взор прощален - да го припомня верен и печален в часа, когато Тя ще победи!" - О, Морна, Морна, в буря скършен злак, укрий молбите, вярвай - пролетта ни недосънуван сън не ще остане и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас, чертаят мрежа прилепите в мрака, утеха сетна твойта немощ чака, а в свойта вяра сам не вярвам аз. И ти отпущаш пламнала ръка и тръгваш, поглед в тъмнината впила, изгубила дори за сълзи сила. - Аз искам да те помня все така...
| |
Тема
|
Отг: Дебелянов и Вапцаров.
[re: lack]
|
|
Автор | luck (Нерегистриран) |
Публикувано | 11.11.00 23:01 |
|
Ние спориме двама със дама на тема: "Човекът във новото време". А дамата сопната, знаете - тропа, нервира се, даже проплаква. Залива ме с кални потоци от ропот и град от словесна атака. - Почакайте - казвам, - почакайте, нека... - Но тя ме прекъсва сърдито: - Ах, моля, запрете! Аз мразя човека. Не струва той вашта защита. Аз четох как някой насякъл с секира, насякъл сам брат си, човека. Измил се, на черква отишъл подире и... после му станало леко. - Смутено потръпнах. И стана ми тежко. Но аз понакуцвам в теория и рекох полека, без злоба, човешки, да пробвам със тази история. - Тя, случката, станала в село Могила. Бащата бил скътал пари. Синът ги подушил, вземал ги насила и после баща си затрил. Но в месец, или пък във седмица само властта го открила и... съд. Ала във съдът не потупват по рамото, а го осъждат на смърт. Отвели тогава злодея злосторен, затворили този субект. Но във затвора попаднал на хора и станал човек. Не зная с каква е закваса заквасен, не зная и как е замесен, но своята участ от книга по-ясна му станала с някаква песен. И после разправял: "Брей, как се обърках и ето ти тебе бесило. Не стига ти хлеба, залитнеш от мъка и стъпиш в погрешност на гнило. И чакаш така като скот в скотобойна, въртиш се, в очите ти - ножа. Ех, лошо, ех, лошо светът е устроен! А може, по-иначе може..." Тогава запявал той своята песен, запявал я бавно и тихо Пред него живота изплаввал чудесен - и после заспивал усмихнат... Но в коридова тихо говорят. Сетне секунда покой. Някой полека вратата отворил. - Хора. Зад тях часовой. Някой от групата, плахо и глухо, казал му: "Хайде, стани." Гледали хората тъпо и кухо сивите, влажни стени. Онзи в леглото разбрал, че живота е свършен за него, и в миг скочил, избърсал потта от челото и гледал с див поглед на бик. Но лека-полека човека се сетил - страхът е без полза, ще мре. И някак в душата му станало светло. - Да тръгнем ли? - казал. - Добре. Той тръгнал. След него те тръгнали също и чувствали някакъв хлад. Войникът си казал: "Веднъж да се свърши... Загазил си здравата, брат." Във коридора тихо говорят. Мрак се в ъглите таи. Слезнали после на двора, а горе вече зората блести. Човекът погледнал зората, в която се къпела с блясък звезда, и мислел за своята тежка, човешка, жестока, безока съдба. "Тя - моята - свърши... Ще висна обесен. Но белким се свършва със мен? Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден..." Споменал за песен и нещо се сетил. В очите му пламък цъфтял. Усмихнал се топло, широко и светло, отдръпнал се, после запял. Как мислите, може би тука се крие един истеричен комплекс? Мислете тъй както си щете, но вие грешите, приятелко, днес. - Човекът спокойно, тъй - дума след дума и твърдо редил песента. Онези го гледали с поглед безумен, онези го гледали с страх. Дори и затвора треперел позорно, и мрака ударил на бег. Усмихнати чули звездите отгоре и викнали: "Браво, човек!" Нататък е ясно. Въжето изкусно през шията, после смъртта. Но там в разкривените, в сините устни напирала пак песента. И тук започва развръзката, значи. Как мислиш, читателю, ти? - Тя, бедната дама, започна да плаче, започна във транс да крещи: "Ужасно! Ужасно! - Разказвате, сякаш като че там сте били!"... Какъв ти тук ужас?! - Той пеел човека. - Това е прекрасно, нали?
| |
Тема
|
Отг: Дебелянов и Вапцаров и ...
[re: luck]
|
|
Автор | kukumi (Нерегистриран) |
Публикувано | 12.11.00 00:17 |
|
... Христо Ясенов и .... много други
Поле от сняг. И мека вечер пада. Във бяла скръб прислушани тополи. И пак една душа самотна страда, и пак сама в страдания се моли.
Увехнал ден. И плакаха цветята - под пресен сняг въздишки притаени... - И с мойта скръб ний плачем в тишината, един във друг, един от друг родени.
| |
Тема
|
Отг: Дебелянов и Вапцаров и ...
[re: kukumi]
|
|
Автор | Забравана (Нерегистриран) |
Публикувано | 12.11.00 01:02 |
|
да, и всички поети на изкуството заради самото изкуство, като Лилиев например. Не например, а пример за български "Рагтайм", поезия и музика в неразделно цяло. "Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха (почти със сигурност не беше "изтляха", почти.)"
| |
Тема
|
Христо Фотев
[re: Пипилота]
|
|
Автор | Виктуалия (Нерегистриран) |
Публикувано | 12.11.00 04:11 |
|
Убива ме такава пустота. Една и съща вечно топла къща. И никой не отива по света, и никой от света не се завръща.
Убива ме такава пустота. Една и съща вечно топла къща. Единственото нещо на света, което в стихове не се превръща.
| |
Тема
|
Отг: Любим поет?
[re: Пипилота]
|
|
Автор | tihon (Нерегистриран) |
Публикувано | 12.11.00 07:58 |
|
Вапцаров и Недялко Йорданов ... най-много. А иначе ... много са, немоага да ги изредя ;) Поздрави
| |
Тема
|
Прекрасно, но,
[re: luck]
|
|
Автор | lack (Нерегистриран) |
Публикувано | 12.11.00 11:54 |
|
защо си все след мен ? мен вече няма да ме има
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
|
|