Измих очите си с теб.
С теб,
сироп от любов,
речовит и граблив,
непознат,
страстен, леден,
игрив, похотлив
безопасен,
приятно резлив.
Измих очите си с теб
и
не
те
обичам.
Не мечтая
твойте ласки
и думи сладко-горчиви.
Не желая
твойте усмивки
и целувки влажно-тръпчиви.
И не искам
очите ти,
невъзмутимо любовни.
И не са ми нужни
ръцете ти, банално нежно-гальовни.

Днес със спрей на стената написах.
Теб, любов,
не
обичам.
Ти си дума без смисъл.
Не гориш, не живееш, не дишаш.

зная,
написа го върху мен.

Аз валях
и
от спрея
остана
"Теб ... обичам."

Спи и сънувай
как пишеш този рефрен.
Спи и сънувай
как бягаш от мен.
Клепките
твои слепих.
Мислите
твои опих.

аха, но под микроскоп

И после не валеше дъжд. И беше суша. Не можеше и да вали, защото старият барометър бе отказал да говори повече и никой не знаеше какво ще бъде времето. Така, че написаното на стената остана написано "теб...обичам" .

Как да избягам? Не мога, нали? Нищо не виждам от твоите лъжи. Сладко залепнаха моите очи. Хайде, не спирай! Мълви ми, мълви! ;))

Като пътувам от кв. Люлин към центъра, на влизане в тунела при Зап. Парк на стената се чете следният спрей: БЕЙБИ ЛЪЖКИНЬО!

Каква ли драма се крие и зад тези слова?

да ти я кажа ли?

Давай, от какво се страхуваш?

От себе си ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите