Толкова те дирих,
че земята
заприлича цялата
на теб.

Толкова те исках,
че нарекох
с името ти
всяка моя вещ.

Има ли те?
Или те измислих?

Може би е по-добре така.
Може би,
измислена от мене,
най за дълго с мене ще си ти,
най-последна
тебе ще намразя,
най-жестоко
ще ме заболи,
ако с друга някоя
случайно
само за минута
те сменя.

Tuk sum,no kade si ti?
Vijdash li me,chuvash li?
Tuk sum-v moite mechti
vijdam che te ima.
Tuk sum,no mai teb te nqma!
Iskam tvioto ime da kreshtq...
...no sili nqmam.....
Krqsakat vav men umrq
...i dumi samo sas sartseto si malvq...

Ти, не си ме измислил сега,
аз с тебе изплувах от мрака.
Дъхът ми не пий
и не прераждай ме в сянка.
От плът и от кръв съм
и те чакам...
надникни за миг вънка.