Предвкусили признание за дъжд затръшваме вратите и прозорците от странен страх на всички ни присъщ - да не би навън да ни завари мокрото ...

Боиш ли се от бурите в живота??? Или само от дъжда? Слънцето също не винаги е приветливо.

Дъждът по прозореца ми чука и мокри дирички оставя, като от нечии сълзи и сякяш някой плаче със гласа на вятъра. Дъждът измива всичко. Заедно с калта и мръсотията, влече и чувства в дяволската си река, а в спомените не остава нищо. Горчилката изтече във канавките, сълзите ми, дъждът ги скри, спомените тежки си отиват и сякаш вече не боли ...

Dujdut nosi nyakakva tiha tuga....uspokoyavashta , nejna , i bistra kato kapkite po durvetata Vijdali li ste kak nakatsvat te po klonite....Eto tova bih iskala da narisuvam....no koga ,no koga V tyah subrana e syakash tsyalata filosofiya na tozi svyat....i az nemoga da ya narisuvam No ya chuvstvam..... I shte pisha za neya..... No plashi me ,che i milion stiha da i posvetya nyama da ohvana tazi krasota....moje bi tryabva da se udavya v kapkata dujd......

I syakash veche ne boli...... Craze,a spomenut za spomena.....i toi li ne boli?

Тъжно е, не мислиш ли???

Тъжно ... Такава бях, докъто го написах ... после се оправих :-) Моите стихове са тъжни по начало ... Когато съм весела не винаги ми се мисли в рими ... А когато съм тъжна става от самосебе си. Странно, нали ??

Като насинена плът боли сърцето ми, набодено с карфици. Чувствам се като пресъхнала река осеяна със камъни, с душа на птица.

И да литна искам, но не мога, с невидими вериги ме държат случаят и тежката тревога, че за мене няма верен път. - Малка импровизация от моя страна .... римите са ми страст, макар че не винаги се получава

мразя римите - по принцип. а това е хубаво и е хубаво продължение :)