Потъвах.
Цветовете ме придърпваха
в стихията на своите нюанси.
Загубвах формата
и се превръщах в огнената алчница.
От жажда пиех гледката
през всичките и приказни ракурси.
Пълзях по филигран и бликах в нищото,
сновях неспирна в хаоса.
Бях синя като водопад
и гладка като ябълка -
завършена и съблазняваща.
Бях грях в ръцете на омайница.
Бях паяк в люлка от закономерност.
Бях капчица в цвета,
частичка от системата,
извивка от света
и стълбичка във времето.
Бях всичко, за което си мечтаех.
Бях истинска, заложена във схемата.
Бях важен аргумент -
Създателят видял бе в мен Вселената.

Nadolu.
Malka stylbi4ka kym sebe si.
Kym sobstvenata si
mnogoobraznost;
mnogocvetnost.

Prosti malkata zaka4ka. Hubavi "Fraktali".

Добрата дума е повече от поезия, Jack :)

Три пъти го четох,
и всеки път ми харесваше повече от другия.

Само да не е автопортрет,
би било нескромно...:-)

/ американците се предупреждават, когато се
шегуват, та и аз да го сторя...:-) /

чувствам се ужасно

излъгах те.... atlae и лилитук са едно и също същество

може би ако знаеше това... нямаше да напишеш това, което написа

можех и да си замълча, но не искам.
искам да знаеш.

съжалявам, че се получи така, но atlae е тази, която пише по фрактали.... и това не и е за първи път

Е, съжалявам за дискомфорта...

Все пак ми хареса...

исках да ти кажа, че не ти вярвам

знам, че не му е тук мястото..... но понеже имаше доста престрелки помежду ни е съвсем навреме да ти кажа и това, че усещам как не харесваш онова, което стои зад "лилитук"... нещо във формата те дразни и това е напълно в реда на нещата - като не харесваш, значи не харесваш и толкова

но това е формата, брод,
само формата
и заслугата за тази форма е колкото моя, толкова и твоя

зная, че този разговор може да продължи безкрайно дълго и затова искам да те помоля нещо...

Усещам отношението ти. Не ме преследвай с него.
Иначе не бих могла да остана ни секунда повече тук.

...е повече от юмрук, Атлае.
:)

да мога да се усмихна.
Да махна ръка, да затворя очи и да скоча в бездната на някой нов фрактал.

Но няма да го направя.
Нека е такова, каквото е, Jack.

никой не е длъжен да запази достойнството си. Запазете поне спомена от чужди погледи. Това което правите публично е жалко за вас.