От известно време презрението чука по челото ми. Опитва се да проникне в душата. Усеща, проклетото, че там нещо става. Иска да замени неща, които боледуват. Да замени вяра, обич, страдание, да проникне и обхване всичко, като единствена алтернатива. Въобразило си е, че е последната и истинска цел, която си струва. Но няма да го пусна. Да изгубиш вярата и обичта си, значи да изгубиш всичко.

Дано не ги загубиш - никога! :)

Няма. Не и аз.

da izgubi6 vyarata i obi4ta si zna4i da izgubi6 vsi4ko.))))))

Така е, драскалче, :-) трябва да си имаш своя сандък на надеждата,
слагай там всичките си очаквания, и няма да бъдеш разочаровано...:-)

Az mislia tochno obratnoto! Slagash li neshto w sandaka na Nadejdata po-chesto ima samo bolka!
Glei sa kwa mi e ideata :))))
Ops imam malko rabota ... sled malko shte se opitam da obisnia kakwo imam predwid

Brod, za teb sum spokoen. Hora kato teb nikoga ne gubiat obichta i viarata.

Благодаря ти???

Бих искал и аз да кажа нещо хубаво за теб,
надявам се и за теб да важи същото...

Дяволски си прав Ангелчето ми :))))
Наистина какво друго остава?Май само болката.И тя е нещо...Що ли никои не я иска ....

не могат да направят нищо от нея.
Пък ние можем, нали???...:-)))