Радвам се,че след толкова скитане из мрежата намерих вас.Когато чета стиховете ви се чувствам толкова малък.Понякога и аз пиша.Мислех си,че ме бива.Сега вече не съм толкова сигурен.Както и да е зарадвах се ,че има други като мене в мрежата.По нататък може да събера смелост и да ви напиша нещо.Желая ви щастие!!!

Добре дошъл, :-)

i az vi namerih)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

..."Влез, макар че сме мнозина..."

В дядовата ръкавичка винаги има място,
като в сърцето на блондинка / а защо не и на брюнетка...:-) /

brod))))))))))))))))))

Без тебе”

Безсънни нощи
Дни безкрай
И само спомени
За мигове отдавна
Очи от снимка
Смях останал в тишината
Следи изгарящи от ласките
И болка
Колко много болка
Загубени надежди
Чувства разпилени
Душа разхвърляна
Като обрана къща
И мисли неизречени
И колко думи неразбрани
Очи не виждащи
И две ръце
Останали протегнати
Към тебе
Планове несбъднати
Мечти осакатени
Като след страшна битка е
Вярата ми разрушена
Наоколо ми пусто е
Без тебе…

Да.
И аз се чувствам дребничка, нищожна, сгушена и няма когато прочета нещо, написано от Дзвера, от Лилитук, от Здравко, Боряна, някой абсолютно непознат, аркадашко също напоследък доста ме замисля. Те наистина ме карат да онемявам.
Понякога успявам да погледна през някакъв прозорец, отворен от тях, не през моите слепи очи.
Помагат ми да търся своите отговори.

Мисля също, че и не пречи човек да си казва нещата с думите, които му идват - в някакъв си ред. Независимо дали това е поезия.

На мен поне никога не ми е пречело,просто са прекалено лични и за това се притеснявам да ги показвам.Ами ако някой каже -"не струват"?А за мен те са толкова ценни...

:))

Добра среща, Остин :)

И хайде, престраши се още малко... сложи още свои неща. Аз обичам да идвам тук и идвам всеки ден.

Надявам се и на теб да ти хареса.
:)

Но... хей, Austin, стиховете винаги са дълбоки наши лични състояния. Те винаги са преживяни. Винаги са съкровени.

Та кой пише само заради красивата подредба на думите? Макар че, признавам си, виждала съм и такива стихове - красиви, но някак не казващи нищо.

Не се притеснявай. :)))

* * *
И нещичко за Дени:
Дени, пък аз бях чувала, че си голямо момиче :))))
Хм... такава си странна понякога ти...