Моите устни нещо прошепват на твойте гърди - нежни и бели - тихичко, тихо: може би малка забравена истина. Твоите устни нещо отвръщат в сумрака на моите; нещо отвръщат им - топли, желаещи - може би тихо повторен въпрос. И твоето тяло, странно отслабено, свлича се с моето: изгубени там, откъдето израстваме. ... И на земята бедрата ти стават самата Земя, а аз съм Небе, обгърнало с тяло самата Земя: в движенията наши пулсира животът - пулсира смъртта - пулсира Животът в кръга на телата ни. И в своята мъничка, мъничка смърт, когато политаш - политаш нанякъде - нокти забиваш във рамената ми за да не паднеш, Дете?

...мразя те, мразя те, мразя те, искам да умреш.

Miraj li e tova ili sanuvam... iska mi se da te vkusia. Da otpivam ot tvoeto tialo, da go chustvam v men da gori. Samo za mig, samo ti.

:))))))Prelest, Jack!

nice, nice, nice ....!!!никога не ти е липсвала образност Джак .. :-)

;о))))

образно, да ;) но стилът е еднообразен. знам, и на мене ми допадат тези сценки, но не може ли малко да разнообразиш репертоара си? ПС. да не се обидиш, по случайност?!

Az sym bezmylvna... Tolkova malka i iskam da te slusham. Nebe. De__Vill mrazi neshto, njakogo... Pulsira v men i tyrsi imeto ti. Ne znam kakvo e, no e silno.

shte mi se naistina da mojeh da znam dali ti e haresalo tova ili pak ironizirash. Ne 4e ironiqta ne e polezna. Ili kritikata. Prosto malko boli.

:)))