ПОД КАРТАЛ Реката, която тече в нас, протяжта и неспирна. Небето, което я огрява и облаците, които я топлят. Реката, която тече… Колко е тихо. Чувам само реката, която тече в нас.

Каква е реката,М? Искам да чуя твоята река.

протяжна и неспирна... и тъкмо обратното на това е непрекъсната защото е пространството и времето заедно Но за зла беда или за щастие голямо тече в една посока. Така или иначе - към относителния край който е Смъртта ... Всъщност чудо голямо. Като се каже Смърт, самата номинация, самото име ти набоцкват карфици по кожата. А тя е аз, тя е ти, защото е наблизо. И нашата основна грижа е да бъдем подготвени, а не страхливи зайци... Не ми се отплесва по-натам. Това ми хрумна под един страхотен връх с Стара планина, където - ако има нещо за чуване - ще го чуеш непременно. А твойта река тече ли, приятелю/ко?