Отдавна бе; по своя път на бог вървях - летях - когато чух самотен мъж на Сфинкса глух да шепне тихичко със глас дълбок: " Изида, надълбоко в свойта гробница - умряла преди хиляди години - вдигни се - събуди се! - възкреси ме, защото сам не ще се възкреся. Ела, Изида - събери парчетата, които аз така и не събрах - не мога! - ... да бъда Жив; ... да бъда Цял; ... да бъда пак Озирис - бога, който бях." ... Отдавна бе; в онази нощ гореща аз - бог - вървях, летях: - непознаваем - - непознал - - жесток - когато гробницата връхлетях - за забавление и още нещо. ... Нахлух със Вятъра. Разцепих я с Леда. Изида хвърлих в свойта пещ и - цялата - я изгорих във своя огън. Събудих ли я? - чудих се - Или умря? Умира ли, умира ли, Изида? И тя и з р и г н а. Излетя: " Омраза, Сете!" ...Обич - за Озирис... Във болката от раждането й крещя: от ярост - и от радост - вия. Аз съживих Изида, за да възкресява тя Озирис, който - знам - ще ме убие.

Ахаа! Така значи, Jack of Shaddows, с бог се асоциираш, а??? АЗ "по своя път на бог вървях - летях - " Бъзикам те, бе! Не се връзвай! :)

Ще те убие ... такава е събдата - на времето огромно колело. Безмилостно изяжда си децата, Децата единствени, eдинствено за да им даде живот отново. _________________________ Изпростях ... :-(( Иначе стихчето много ми хареса ! :-) Напоследък си станал един такъв митичен .... ;-)

Vyrzah se... e, za okolo 2 sec, no naistina se vyrzah:)

Kak da ne te obi4a 4ovek?! ...mi kato mi laskaesh samoljubieto :))) Da, naposledyk si pozvolqvam i t a k i v a eksperimenti ;) Eksperimenti... ... ekskrementi... :} - eto - vijdash li - tova (na predniq red) ve4e E izprostqvane :) ...a za Zavryshtaneto - 4e vremeto ni ubiva, za da ni rodi otnovo - mislq, 4e si prava (prav?)

В женски род. а експериментите ти (за другото не знам :-Р) са .... успешни е малко по-слаба дума от тази, която искам да употребя.... продължавай в същия дух! ;-) А ще те хъммм лаская само ако си си го заслужил :-)Аз лично предпочитам думичката "хваля" ...

Юркат те май, а? Да знаеш, име ще ти излезне тук :-)))

Мога лесно да избягам като ти говоря за митологиите, митичните родове и объркването, което предизвикват странните и недоизяснени роднински връзки, мотивите на боговете да правят или да не правят нещо, да обичат или да мразят някого, както и променливостта на чувствата им.... Да го направя ли? Неее... Вече май не става... Тогава? Ще ти кажа - Боли ме от това стихотворение. Все още не съм сигурна защо. Ще го препрочитам и може би - ще споделя. Спомням си: Веднъж до мен разголена лежеше Единствената - моето момиче. ........................ (не съм сигурна дали така си разделил редовете, но в случая е без значение.) Разбираш, нали? Улучил си нещо - пак... Може би откривам пространството си там - гробница, Египет, огън, който... Не е само това. Не знам...

...to ve4e mi izleze:)

Dobre - hvali me, Craze:) Az shte se laskaq i vse pove4e shte te zaobi4vam:PPP