Kартина Ще те нарисувам ! Не с четка - тя е слаба.... И не с цветове, защото те ще избледнеят някой ден ! Ще те нарисувам ! Но с чувства. Те ще могат...те ще знаят... И без думи те ще пеят вместо мен А след това ще се любувам на картината. И тя не ще бъде постоянна и застинала.... О, не...тя винаги ще се изменя, ще бъде все различна - също като теб ! Сърдита и замяна...намръщена ....щастлива. Тъй всеки образ в другия ще прелива ! Разкъсай картината ! Изгори я ! Опитай се... Но тя винаги в мене ще е жива..... Ще се възражда по-красива, все по-ясна, тъй както вечна самодива издига се от пепелта, за нов живот - красив и вечен !!! Затрупай ме с радост, омраза, със щастие. Разбий ме на прачета...опитай се - това са също чувства ! И те ще пълнят моята палитра ! Аз четка-мисъл в тях ще потопя и ще рисувам.... за да помня всичко в теб - не образа, не думите...а чувствата. Ще те нарисувам !

Kak trudno e sega da pisha, kogato w men ogyn gori.dwe chestno dumi samo ste ti kaja: Obicham te. Mrazi me,zabrawi me, plui na men-bez rezultat: wse tyi ste byde bolkata bezkraina, sys obich pak ste sym bogata. Sonetyt mi e twyrde beden, ne stigat dumite... ...i po dobre! Sys tqh da mojeh chuwstwata si nejni na tozi list da izrazq- ne bih i pisala

Trudno e pishesh, znam no po tevko e da mislish zatova. Az vinagi ste si risuvam, makar tova samo da nqvqva v men tyga. Zastoto nishto drugo ne mi ostana, samo 4etka, misyl i edna jena !

I slynceto ,nebeto sinio, swetlinata i zwezdite bledi tyi sladko se usmihwat tazi nost i wijdash che swetyt te pritejawa kakto ti go pritejawash i usmiwka iskri na twoeto lice zastoto osyznawash che wsichko imash. A kakwo poweche mu trqbwa na chowek....?

Мечтая си снега да ме покрие. Като в меча бърлога там сърцето си да скрия за да поспи...да не ме боли.... Уморих се да бягам от себе си, да се мразя, да пазя от другите своята слабост. Искам лед да съм !!! Когато ме докоснеш в мен болка да откриеш ! От студ да те боли, за да избягаш, да ме мразиш ! Не искам да ме обичаш Не искам в мен да се вричаш. И нека болката остане само в мен. Не искам и ти да я опиташ. Не допирай с топли длани ледените ми страни. Не сгрявай с дъха си моите устни - ще те заболи ! Избягай - крещи от омраза ! Тя по лесно забравя се от любовта ! Защото любовта умира със смъртта !