.... ne me podhlyzvai tyi, momi4e...

реших да го поизтупам от прахта

я, какви неща сте писали, ама са много прашни, за да ги чета

Видя ли?

Като се ровиш по прашния таван...

Хванаха те по паяжинките по кичурите над очите ти...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма да можеш да убиеш любовта...

Не можеш да се убиеш, Taiss...

че го измъкна.
Невероятно ми се струва, че всички реагират сякаш тук е клуб "Любов" и се нищят любовни болежки. Май хората не ги интересува кое как е написано, Стига да се говори за любов. А тук все пак е друг клуб, с други цели...

Никой не се сеща да каже, че е прекрасно като текст, че думите са натоварени дори с повече емоция, отколкото носят сами по себе си, че всеки обособен образ е ярък и равностоен на останалите, че няма спадове и това не се дължи единствено на краткостта, а на някакво особено, осветено отвътре вдъхновение. Че няма диспропорция в линиите, че лутането е предадено пестеливо, без излишни залитания, от което звучи още по-искрено.

Таис, жасно съжалявам, че скоро не си писала, или поне не с този ник. Преди следях всичко написано от теб, макар че не винаги реагирах. Ако си тук някъде - направи ми подарък. Хайде! §о)))))

въх! мари майка! така е като не съм алергична;))

а ти как си?

този твой интелектуализъм направо ми взе здравето;)))))

все ми се струва, че ми се иска да те познавам - дали ми се струва?във всеки случай си ми много симпатична, дааааааа;))))

аз
май
съм
настинал...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мисля, че да дам мнение по нещо, което е писано НЕ САМО за да сподели някакво чувство, е нормално. Нали хората тук затова правят литературни опити, за да чуят какво мислят другите за НАЧИНА им на писане?
Може би е прозвучало малко сухо, но наистина ми докривя, че повечето се ровят само в емоцията. Че то така всяка книга загубва смисъла си и се превръща в емоционално мрънкане или клюка.

Де да знам, май наистина ми е по-интересно да се заглеждам във формата. Така де, откъде накъде пищещият човек е длъжен непременно да казва какво наистина чувства? Ами въображението, измислицата, създаването на нереален свят - на боклука ли да ги изхвърлим? :о)))))))

Е, извинявам се ако съм подразнила някого, но животът си е живот, а литературата - литература. И стига с тоя соцреализъм - "литературата е отражение на действителността". Таратанци! Сухи догми от миналото... ;о)))))))))))