Аз мога (да опитвам) да убия само моята любов. За твоята ти си отговаряш - не ми е работа да се бъркам, нито пък би ми благодарил ако успеех :-))

Абе нещо долавям тук от Дзверовата интернационалност :-Ь

Сухо и пусто... спокойно... невъзмутимо... просто не ти остава любов, с която да се трогваш... Но явно регенерира добре :-)

Всъщност въпросът е "Дали много те бива?" или "Дали страшно много те бива?"... :о)

Abe, nali znaish, 4e jack si e naduvka:)

Толкова спокойно, че ти се вика ?? :-))) бррррр какво ли е усещането?

ne ti puka li??? tova pilicha na elitarno bezrazlichie

Не знам как ти звучи, но си е така - не се опитвам да правя поезия и затова не държа да прилича на такава.

Няма кой да ти отговори, май. Радвам се, че си пак тук, въпреки че сигурно си си заминал :-) Ама сигурно е много интересно да си тук, когато те няма и обратно, а? И пак се радвам :-)))

АЗ! *Изкозирува той с ляв крак към дясно гологлаво слепоочие. "Леле какво кощунство..." допълнително си позволи той една мисълчица. И постепенно се примири с 3-те дена наряд пред компютъра* Ами как да ти кажа... Дулистичната природа на екзистенциума ми е таква, че когато съм тук ме няма там и обратното... Има там нагоре едно "сти" дето обяснява една друга контрасираща несъвпадъчност... Абе да обобщя дотук написното - с две думи и аз се радвам! :) *"Боже, какъв свободен прочит на собственте си дрънканици направих..." - се перна той с партенката по манерката*