Прерязах вените кръвта изтече попи я черната земя Със зъби пръстите подострих и с тях пробих очите си от дупките им погледът изля се прегърна кървавото цвете от вените ми що изтече изяде му листата съсиреци червени Ръцете бледи откъснаха стъблото и в тялото ми го забиха извадиха от там душата - блатната мъгла и скочих в нея сърцето си да търся Намерих твоето от камък и в него си разбих главата извадих мозъка и го разплетох въже прогнило и с него вързах чувствата сакати кучета за да не хапят кекавите мисли с ръждивите си зъби Изсипах органите плът ненужна стъпках ги с крака на каша във вените си я натъпках и се обесих на опашкта на кучето което бях забравил да завържа.

завиждам ти аз не мога отдавна не мога така като на истина

Виждал ли си му картините? Почти толкова са изразителни, колкото и това ти стихотворение!!! Страхотно!!! :))) Направо те питам да ми позволиш да го сложа в Тефтеря () си (заедно с "Новата приятелка на момчето")?

Ne znam za men,no teb strahotno te biva. Prodyljavai da pishesh!... Srina mi psihikata (krehka i detska) za tazi ve4er:)

Tolkova cvetno. I taka mirisheshto na kryv. Kara me da dyrja glavata si v ryce, poneje ne moga da vija...

Skoro chetox edna knizka na podobna tema,mnogo e xubava,istinska...kazva se Memento

Да виждал съм мозъчните метаморфози които той е излял върху платната си. Луда работа друже :-), ама хубава. Не зная какви работи са му се въртяли на този човек в главата, ама със сигурност не ще да са били изпълнени със слънчеви лъчи. За въпроса ти - ами слагай, щом са ти се понравили. Сполай ти.

Много е шантаво и хубаво

gadno i romantichno.

gotino e kopele - abe super si e daje! vijdash neshtata v "JULTO" nali?