цветето, което ми подари сутрин си спомня очите ти и ми разказва за теб как е танцувало в дните ти. Цветето, което ми подари понякога се смее насън, събужда ме с игриви бодли и ми разказва за твоите шеги. Цветето, което ми подари тази вечер изсъхна съвсем. Цветето, което ми подари вече не живее с мен.

да се грижим като за малко дете! Както за символа, вложен в него! ;-))))

защото изсъхналите цветя са вечни - не се променят, не ни изменят, остават винаги с нас, като вещи

смьртта! ;-))) Какво може да ни даде един хербарий, колкото и добре да е направен? Най-живото в едно сухо цвете е спомена, който носи. Не е вярно, че не се променя - то продьлжава да умира, да сьхне, избледнява и губи цвета си, троши се и така ни напуска... Не е ли по-добре да го оставим да си отиде щом вече не могем да се грижим за него и да запазим един хубав спомен за нещо, което не сме дори сигурно дали е било? ;-)))

здравей, вещице-цветарке! Как изкара нощта???? Успя ли да завладееш сърцето, за което говорихме вчера???

Но има едно стихче от любим поет, което ще си позволя да цитирам:) Във песъчинката света да зърнеш! Небето - в цъфналото цвете! Безкрайността във шепа да обгърнеш, а Вечността - в един-едничък час!

да го оставим да си отиде, но понякога не можем

Т.е. To see a world in a grain of saud And heaven in a wild flower Hold infinity in the palm of you hand And eternity in an hour. ;-))))))

Не е ли това самомьчение?

как ли изкараш нощта? играех си със смъртни и си опитвах да ги направя на безсмъртни, знаеш ли как става? - забивам зъби в малката синя пулсираща веничка на вратлето им - след това се облизвам