и сега съм с тъмни очила...

си чела УБ? защото ако отговорът е НЕ, вече мога да се сетя коя си;))))

само че не можеме да ги пуснем да си отидат

не си спомням да съм те целувала по врата

Да или Не, не могат да ти дадат отговор на другия вьпрос. ;-))) Не можеш да се сетиш коя сьм, най-вече защото не знаеш коя сьм ;-)))) Не се познаваме в тоя живот ;-)))

между страниците на любима книга и си ги гледайте с умиление, винаги когато ви е нужно да намерите начин да поплачете ;-((

когато го прочетох рано сутринта се познах - нещо, което ми се случи - и се изплаших. Защото очаквам това да се случи. Сигурно се е случило. Но когато бъде казано става още по-истинско - пада - като камък - тежко - и тежи. Гадно ми е и ме е страх. За това сега, когато вече си мисля, че не те познавам, че не е това, което си бях помислила.... пак се връщам в моя вакуум.

между страницата на любима книга, така те губят формата и цветовете си - завързваме ги с канапче и ги провисваме с цвета надолу на тъмно, сухо място - след това ги пръскаме с глицерин, отгоре слагаме една капка формалин, а после лак и мъничко боя - каква чудесна красота! - и никаква влага, никаква влага!!!!! - само живите цветя обичат влагата, изсушените мухлясват от нея

е това, за което говориш.

Значи е да? Поздравления!