На Яна Там, дето Искър се мята в дяволска зла теснина на черна скала сред мъглата чернеела кула една. И в нея Яна живяла, принцеса красива и зла, тя с ангелска хубост блестяля, тя демон коварен била. И в час полунощ горяло там пламъче златно едва, и пътника властно зовяла за сън да отпусне глава. И трепнел гласът и на Яна, изпълнен с магия и страст и мамела към кулата стара с тъмна невидима власт. И тръгвал натам в тъмнината търговец, войник и ловец, врати се отваряли скрити, посрещал го мрачен скорец. На пухини, меки постели сред блясък и царствен разкош, тя чакала госта. Кипели две чаши в дълбоката нощ. Ръце се преплитали жадни трептели целувки в уста и звукове диви и странни огласяли тихо нощта. Но пламнел ли Изток в сияние там в миг връщал се мрак и тайнствено глухо мълчание обгръщало кулата пак. И бързали нямото тяло да скрият на дъното с плач, и тихо "прощавай" звучало от кулата в ранния здрач.

Може ли още нещо от нея ?

направо се надървих.

istnska poezia, indeed....