Да нарисувам светлината с прозрачни весели бои, да продължа със синевата в която въздухът трепти. Да бъде палава гората обляна в слънчеви лъчи, да позлатя дори цветята и всичко нежно да блести. Да сложа охлювче в тревата, което бавно ще пълзи, да видя птицата крилата в простора как ще полети. Да бъде сянката прохладна и вятърът да зашуми да вдишам мириса на лято изпълвайки се със мечти. Да се зарея в небесата с отворени докрай очи. Да стане тъмна синевата осеяня с безброй звезди. Да потопя ръце в дъгата на мойте призрачни бои. Да бъда там дори когато животът тихо отлети.

Хей стархотно е....поздравявам те много ама много е добро....

:-)))))))))

Колко свежо и наивно звучи! Като детска изповед и мечта....чисто и необременено от познанието.......Блазе ти за ведрия поглед,мили човече!

Kakvo da?:)))))))

Zapazi go toia pogled i tova useshtane - i prikaznoto vinagi shte bade s tebe!

Az se radvam na sveta i prikaznoto e vinagi s men, sega me radva i tova che uspiahte i vie da go ulovite i da go pochuvstvate pone za mig.