Пред теб аз твърде дълго бях на колене, във тебе твърде дълго търсеше любов едно сърце. Но ти си безразличен!Не сведе и глава! Отмина ме,погази ме,остави ме сама! Колко пъти нощем те убивах и колко често с радост аз мечтите ти разбивах! Мъчех те в съня си както пожелая, но утрото поставяше на тези мисли края... Денем ти ме гледаше със искрено презрение, изпадаше в захлас,в опиянение, когато видеше,че няколко сълзи се стичат с бавен ход по бледите страни. Идва краят на този ден ужасен, за сетен път те мъ4а в моя сън прекрасен! Отново със усмивка аз ножа в теб забивам. За кой ли път сънувам,че с радост теб убивам!

Знаеш ли, хубавото идва когато започнеш пак да сънуваш слънчеви сънища и престанеш да се събуждаш с кърваи ръце и опустушена душа. Хм, ама това тъй между другото го казвам, не че нещо.. :-)

Hubawo-ne sporia,ama mnogo zloba be! Nedei taka!