Защо така боли сърцето защо ли страда моята душа защо ли черно е небето когато вечер съм сама? Защо ли вече няма огън защо ли няма светлина защо остана само спомен защо обзема ме тъга? А отговора тъй банален на всички нас добре познат, когато лябовта изгубим изгубили сме - своя свят.

Защо наистина хубавите стихотворения, трябва да са писани за изгубената, несподелената или отминалата любов? Само когато страдаш ли трябва да пишеш нещо толкова красиво?

Ne samo ot bolka se pishe , no togava dushata kreshti i iska da bude chuta......a kryasukut na edna dusha e vinagi krasiv

ама нов ще си намерим :-)