Малък мост, забравена гора. Тихи птичи песни, шумолене на трева. Kамъчета гладки целуват водата - приказки омайни разказва им реката. Няколко дървета са навели клони и някое листенце щом се отрони поемат го вълните като малка лодка и край бреговете го водят на разходка. Вятърът играе с облаците бели, а и те сякаш глави са навели - към моста гледат, слушат я - реката и на букли бели подреждат си мъглата. Залезът щом слезе горе от небето стъпва по реката като по пътека и водата светва, блясват цветовете, и реката грейва по-хубава от цвете. Мракът мята тихо звездно наметало и света покрива то изцяло, притихнала реката гледа към звездите и все по-плавно люлее си вълните. Утрото сънливо бавно се прокрадва - идва до реката да й се порадва, носи птичи песни в джобове големи и роса за всички стръкове зелени. Денят е тук отново - близо до реката - тихичко застанал малко над цветята Малък мост, забравена гора ...

Стихотворението ти е много хубаво!

Благодаря ... пиша от съвсем скоро - четири години ...:-)

Никак не е лошо! Искренни поздравления. Напиши и нещо друго.

Мило стихотворение. Сладко и добро

МНОГО МИ ХАРЕСА !!! Донесе ми свежестта на утринна роса, която ми беше необходима.