В необятна самота, във наложени пространства, аз ширя своята душа и на място странствам.

В самотата на наложените ти пространства, ти странстваш с мисъл извън тях, тъй ли друже ?

Може и така да се каже. Светът е куб тъй както аквариумът е целият свят за една рибка.

ПОЕЗИЯТА Попаднала бях в бездна - тъмна,дълбока , но тя - приятелката , тя - поезията подадеми ръка ! Тя ми дава сили да живея , да се боря , да мисля , да мечтая , но тя - поезията подадеми ръка ! Тя е мойто второ " аз " , тя за мен е " моят изгрев " тя - поезията подадеми ръка! Чета , чета и мисля какво е всъщност тя ? Можеби вечност ? За кого ? За самите нас ! тя - поезията подадеми ръка ! И в крайна сметка какво е тя за мен !? Можеби просто . . . част от мен. тя - поезията подадеми ръка! 98 ' Варна